Чух от тебе най-топли думи ,
              но не във залез на страстта,
              усетих топло ги в душата си,

        Не ме принуждай пак да плача.
        Не ме обричай ти на таз съдба.
        Ела срещни се ти със мене ,

        Ела при мене ти не бой се,
        във скута ми топъл ти седни.
        Бавно протегни ръцете си ,

        Когато ти се смееш и аз ще се смея,
        когато теб боли те и мен ще боли,
        когато ти плачеш и аз ще плача ,

       Ти ми даде сили да живея ,
        да се трудя, да обичам и творя.
        Действаш ми като катализатор.

             Опитах се да пиша ,да работя ,да живея,
             тъй както аз знам си и умея,
             ала внезапно появи се ти, 

             Идваш често ти в сънят ми ,
             образът ти и гласът ти .
             Срещаме се в моите безсънни нощи.

                Твоята поезия прекрасна ,отвори в сърцето ми врата,
                 и даде тя възможност на душата ми -да полети във
                 звездната тъма .

            Къде да те намеря ,меч на силата,
            за тебе споменава се в легендата,
            за Крал Артур и Магйосникът Мерлин,

             Целувай устните ми ,без да спираш, 
             Целувай ,аз ще отговарям .
             И протегни вземи сама ,огън от сърцето ми голямо.

              Благодаря ти ,мой компютъре ,
              ти си ми като дясна ръка,
              ти за всичко информираш ме ,

                    Магия ли ми ти направи ,та тъй ме топло приласка,
                    и със стиховете нежни ,топли ,погали моята снага.
                    Измъчена бе тя от странстване на силен, смел и корав мъж.