Стоя пред твоята врата,
               ела ,пусни ме вътре,
               вземи и настани ме в твоята душа,

                Малка моя ,аз ще пиша,
                себе си аз осъзнах,
                че съм четен аз и препрочитан,

              С какво ли мога да ти бъда благодарен ,
              С признателност ,пари или със сърце,
              защото само като разговарям, 

               Сънувам те, не мога да заспя,
               сънувам те, докосвам твойте устни.
               Защо ли трябва да ме извиняваш ти ,

               Не спирай своята игра ,
               не спирай ,ти ме омагйоса,
               умът герой е в призрачен спектакъл ,

         В сърцето изворът на Любовта ,
         избликва обич напрестанно,
         и тя потича към света-

                      Посвещавам на Капитан Неделчев мой преподавател по 
                      мореходна астрономия ,който е починал. Вечна му памет!
                  Корабът бавно се отправи към рейдовете на Одеса.Това бе 

                Не пролом ,а проход
               изваян с вековете от водата ,
               увличащ умът ,въздействащ 

             Отборите пристигнаха ,
              открихме състезанието,
             с участие на федерацията, 

               Стачкуват нашите учители,
               стачкуват те, за своите права,
               за повишението на заплатите,

          Гара. Централна гара.
          Много хора ,влакове ,перони,
          тръгващи в различни посоки.

          Чудех се къде да тръгна,
          в излет или пътешествие,
          "романтиката е в моторите",