Есен е Златна есен.
           Вървя по широкият столичен булевард.
           с много коли и забързани хора,

     Благодаря ти, мое малко орле,
     че мечът сръчно ти въртиш,
    и показваш го на сцената,

         Иска ми се да живея ,да да обичам и да творя,
         не искам да линея ,да страдам ,да умра.
         Любовта си да раздавам с пълни шепи в захлас,

         Отидох аз на хижата, 
         да отпочина ,да си отбия грижата ,
         погледнах към Вратцата-красиво е ,

          Ходя сред маси ,светлини и сергий,
          гледам търговци на суета и човешки души,
           къде ли стои онова изкуство ,което се прави 

     Започнаха леко да капят листата, 
     работих през целият ден ,
     а тебе те чувствувах в деня на септември ,

        Есен, Есен, моя златна Есен,
        берат се плодовете на целогодишният 
        ни труд-грозде ябълки, круши, праскови ,

        Годините минават, все минават,
        дървета падат, ручеи престават,
        а аз ще помня ,вечно твойто име,

           Как тихичко си капеха листата,
           окъпани от есенният дъжд,
           за сетен път се докоснаха устата,

          Малка моя ,събуди се ,
          виж нощтта на вън,
          погледни я, усмихни се, 

          Моята комшийка Поля ,с малка лейка във ръка,
          всяка сутрин рано рано ,си полива своите цветя,
         ходи тя по дългата тераса ,радва им се кат деца,

         С тебе пия си  коктейла,
         бистрим политиката,
         и да видиме накрая ,