Твоята поезия прекрасна ,отвори в сърцето ми врата,
                 и даде тя възможност на душата ми -да полети във
                 звездната тъма .

            Къде да те намеря ,меч на силата,
            за тебе споменава се в легендата,
            за Крал Артур и Магйосникът Мерлин,

             Целувай устните ми ,без да спираш, 
             Целувай ,аз ще отговарям .
             И протегни вземи сама ,огън от сърцето ми голямо.

              Благодаря ти ,мой компютъре ,
              ти си ми като дясна ръка,
              ти за всичко информираш ме ,

                    Магия ли ми ти направи ,та тъй ме топло приласка,
                    и със стиховете нежни ,топли ,погали моята снага.
                    Измъчена бе тя от странстване на силен, смел и корав мъж.

               Стоя пред твоята врата,
               ела ,пусни ме вътре,
               вземи и настани ме в твоята душа,

                Малка моя ,аз ще пиша,
                себе си аз осъзнах,
                че съм четен аз и препрочитан,

              С какво ли мога да ти бъда благодарен ,
              С признателност ,пари или със сърце,
              защото само като разговарям, 

               Сънувам те, не мога да заспя,
               сънувам те, докосвам твойте устни.
               Защо ли трябва да ме извиняваш ти ,