Работех като сервитйорка в близкото кафене.
   В кафенето идваха млади хора ,да пият кафе .
   Те често си говореха по между си за разни неща, без да ме забелязват,

          Хуманитарните закони и финансирането от чужбина,
          наклониха везните на темида ,
          и ги върнаха в нашата родина.

            В космоса летя ти смело-за прослава на човечеството, 
            и на опитен пилот-дълга за първи път в света ,
            го изпълни към отечеството.

       Когато пълнолуние настане, 
       и гледам аз луната с пълен взор,
       ти идваш пак във моят ум като видение,

       България е в Европейският съюз,
       в началото и все таки ,не ми се вярваше,
       че мечтите на французинът Де Гол ,

        Ето тогава порядък ще има,
        Ето тогава ще си дойдем у дома.
        Жените свои и децата да разбудим,

            Ето рулираме с вас спокойно,
            Държиме дълбина и ход,
            Всички доволни ,вси пристойно.

         Защо ни беше този звънец, 
         Аварийна тревога .
         Вахта, която беше усилна,

         На мене лодката ми се присъни.
         И душата ми реве в тревожен рев.
         Познатите си обръщат лицата.

  Вярата във Висшата логика и смисъла на нещата ,надеждата ,че винаги всичко е за добро, и Любовта към другите и себе си ,са пътеводните звезди 
 за нас сега !Те ще ви показват верният път ,ще ви преведат през периоди на 
 съмнания и колеб...

  Отидохме с приятели на море. На къмпинг Ахелой ,близо до заветният  
  Слънчев Бряг .Къмпингът беше разположен в млада прасковена градина.
  От ляво течеше разположена рекичката наречена Ахелойска ,обрасла с  

            Когато гледам към звездите .
            Дълбоко спящи в свойта шир.
            Изпълват се със блясъци очите ,