2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
1004# Методика за оценка на мисленето „Противоположности“
(изследване на асоциации)
Цел: Предложеният вариант на асоциативен експеримент е предназначен за оценка произволността и диференцираността на асоциативното мислене. Методиката е ценна още с това, че дава информация за евентуална тенденция за обедняване на словесния запас, регистрира признаците за стартиране на мисловни проблеми, свързани със заболяване и позволява да се направят изводи за скоростта на мислене – ускорено или забавено.
Описание наметодиката.
За разлика от т. нар. „Свободен вариант“, при който на изследваното лице се предлага при подадена дума от експериментатора, да отговори с първата дума (мисъл), която му дойде наум, то при методиката Противоположности“ тези асоциации са строго регламентирани.
При методиката работи механизъм за актуализиране на миналия опит на изследваното лице, като целта е да се установи устойчивостта на произволно направените асоциации. Осъществява се елементарен мисловен процес – разкриване на свързаност между значения на думи: първо, подадени и второ, налични в паметта, формиращи полярни двойки. В случая се осъществява свързване на актуална и актуализираща се информация, като актуализиращата се информация е с противоположно на актуалната значение (антоними). Отговорът при всяка дума се организира от съзнанието и както при всяка организация на психичен адаптивен отговор и тук съзнанието използва два вида информация – актуална, нова и актуализирана – извлечена от паметта. При това актуализираната информация не претърпява никаква промяна, а се използва в нативен вид. Освен това информацията се състои само от една дума.
Стимулен материал.
Използва се предварително подготвена тестова бланка (А4) и секундомер. На бланката са напечатани думи, като част от тях са с конкретно, а други с абстрактно значение. Няма строги ограничения за броят на думите, но обикновено са най-малко 25. Изборът на тези думи, всяка от които представлява същността на отделна задача не е така елементарен и е препоръчително да се използват проверени варианти. Броят на думите може да бъде и по-малък, примерно 15—20. Вместо на бланка, думите могат да бъдат написани на картончета, които се подават в различен ред; в такъв случай изследваното лице само отговаря, а отговорът се записва от екзаминатора. Времето за изпълнение на теста се отчита със секундомер.
Провеждане на изследването.
На изследваното лице се предоставя тестовата бланка и се дава следната инструкция: „Виж ето тук (показва се бланката) са написани думи. От теб се иска, след като прочетеш думата, да запишеш нейното противоположно значение на същия ред срещу съответния номер. Ето няколко примера … (психологът дава няколко примера), за да се убеди, че изследваното лице е разбрало задачата).
Оценка на резултатите и интерпретация.
При оценката на резултатите се обръща внимание на съответствието на речевите реакции спрямо условието на задачата. Така например, понякога вместо антоними, изследваното лице реагира със синоними. Има дори случаи, при които отговаря с думите-стимули, нямащи нищо общо с условието (атактични речеви реакции). Съществено значение има времето, за което лицето връща отговор – явното му удължаване особено при думи с абстрактен характер свидетелства за ограничения и недостатъчност на нивото на обобщение. Анализира се диференцираността и точността на отговорите и възможностите да бъдат дадени към една дума няколко антонима.
Характерен признак за беден речеви запас при интелектуална недостатъчност и ниско образование са отговорите, образувани от думата-стимул с представка „не“ (красив – некрасив; скъп – нескъп; победа – непобеда), защото в случая изследваното лице разбира смисъла на понятието, но не е в състояние да генерира правилна противоположност.
По увеличеното време за отговор и влошаване качеството на самите резултати, към края на изследването може да се съди за повишена изтощаемост на изследваното лице.
Оценяване скоростта на мислене при стимулен материал от 45-50 думи:
-от 7,8 до 15 мин – в норма;
-над 15 мин. – забавено мислене;
-под 7 мин. – ускорено мислене;
При оценяването се отчита и житейския опит, т.е. изследвани лица работещи ежедневно със словото и такива, които не го използват ежедневно:
а/ ползващи словото ежедневно:
-до 30 г. – не се допуска грешка;
-от 30 – 60г. – 1 – 2 грешки от трите вида;
-от 60 – 70г. – 3 – 4 грешки от трите вида;
-над 70г. – колкото – толкова
а/ неползващи словото ежедневно:
-до 20 г. – не се допуска грешка;
-от 20 – 30г. – 1 – 2 грешки от трите вида;
-от 30 – 60г. – 2 – 3 грешки от трите вида;
-от 60 – 70г. – 3 – 4 грешки от трите вида;
-над 70г. – колкото – толкова
Изпълнението трябва да отговаря на три критерия за правилност:
-да бъде съответно, т.е. за всяка дума да бъде дадена дума с най-точното противоположно значение;
-да бъде своевременно, т.е. изпълнението на цялото задание да е достатъчно бързо, примерно за толкова време, колкото е необходимо за написването на думите;
-да бъде съразмерно, т. е. да се даде отговор на максимален брой думи.
Правилното изпълнение на първия критерий осигурява разкриването и актуализирането на съществен противоположен признак, дори когато този признак е слаб. Още при тази сравнително проста методика може да проличи способността на изследваното лице да разкриват силни признаци – значими за субекта. Изпълнението се преценява като адекватно, ако тези силни противоположни признаци са същевременно съществени противоположности.
При оценка на резултата се вземат предвид следните типове отговори:
1.Успешността на актуализацията при думите с конкретно значение и при думите с абстрактно значение; абстрактните думи създават по-големи затруднения, а освен това при тях могат да бъдат актуализирани различни противоположни думи, които да бъдат преценени като правилен отговор; повече от един правилен отговор могат да имат и някои думи с конкретно значение: „слаб – силен“, „слаб – дебел“.
2.Граматическото съответствие – на съществителното се отговаря със съществително, на прилагателното – с прилагателно, на глагола – с глагол; несъответен би бил отговорът „пазя – загуба“, вместо „пазя – загубвам“.
3.„Не-отговори", разкриващи затруднения при актуализиране на противоположността: „пазя – не пазя“, „забранявам – не забранявам“.
4.Неразбиране смисъла: „добродетел – злонамереност“, „добродетел – злодетел“.
5.Конкретизации: „нежност – грубиян“.
6.Синоними: „едър – голям“.
7.Описателни: „гладен – оял се човек", „вдъхновение – обикновено състояние“.
8.Неправилно прочитане: „забранявам“ се прочита като „забравям“.
9.Пропуснати думи – липса на актуализация, указание за по-голямо затруднение в способността за актуализация.
Забележка:
Забавено мислене: Характерно за депресивната фаза на маниакално-депресивната психоза. Особености: асоциациите са забавени, подтиснато настроение, душевно обедняване, нямат идея за нещо, една мисъл, свързана с налудна продукция трайно се настанява в центъра на вниманието, болните са безпомощни и объркани.
Ускорено мислене: Характерно за маниакалната фаза на маниакално-депресивната психоза. Особености: склонност към римуване, неустойчивост, конкретност и образност на мислите, отпада ръководната идея, лекота в протичането на асоциациите, пасивно внимание.
Карти за обучение на деца:
1021# Анкета за родители „Признаци за им...
245# Методика „Лична професионална персп...