Вали .Дъжд вали и 
        бавно се стича по стъклата .
        Есен е ,късна есен .
        Остана само споменът за 
        топлото есенно слънце и
        есенната прохлада ,
        примесени от меки ,слънчеви ,лъчи
        и пожълтели листа.

       В душата ми е рай.
       Да ,аз видях един рай с теб.
       Има ангели, които ме галят 
       с крилете си и довеждат 
       очите ми до сълзи ,
       а душата ми до умиление .

       Исках го ,търсих го този рай,
       и го намерих в топлите думи ,
       в искрата на нашето общуване ,
       в това гласът ти да гали ушите ми ,
       а творчеството ти интелектът.

      Нека да тръгнем по един светъл път ,
      напред и нагоре ,хванати за ръце,
      загърбвайки миналото ,не страхувайки се 
      от неизвестното, загърбвайки фалша .
      Нека видим истината без страх.

      А дъждът вали ,вали ,вали,
      бавно се стича по стъклата ,
      сигурен предвестник на късната есен,
      отмиващ стъклата и болките от миналото,
      в гънките на моята душа.

Добро стихотворение, доказваш че няма възраст за любовта, нито предели