Отидохме с приятели на море. На къмпинг Ахелой ,близо до заветният  
  Слънчев Бряг .Къмпингът беше разположен в млада прасковена градина.
  От ляво течеше разположена рекичката наречена Ахелойска ,обрасла с  
  много папур и ниско привели клони, плачещи върби ,настанихме се в  
  малките дървени бунгалца, с изглед към морето и пясъчната ивица .
  В къмпинга се носеше дъх на узряли праскови .Ваканцията започна -ден , 
  два, три. Започнахме да привикваме с обстановката -въздух ,море ,пясък и  
  топли слънчеви лъчи . На плажа до нас имаше рибарски лодки и млади  
  хора , които ловяха риба по-най различни способи - 
  мрежа ,спининг ,чепаре .
  Рибарските лодки се бяха килнали ,като старици -грохнали от старостта на 
  плажа .Носеше се мирис на море и йодни изпарения .Денят беше слънчев , 
  хубав ,изпълнен с веселие ,водни пръски и игри. Слънцето започна бавно  
  да 
  захожда на запад, оцветявайки диска си в тъмнооранжево.
     След взимането на вечерния си душ ,ние се преоблякохме и отидохме в
  ресторант Ахелойска битка ,настанихме се удобно в залата с отворените  
  прозорци с изглед към плажа. Поръчах си естествено морски специалитет-
  морска хамсия с лимони и комбинирани салати -по гръцки ,метакса и бели  
  вина .Французите казват ,че този който обича живота, обича и шампанското.
  Вечерният морски бриз ,подухва леко откъм морето ,навътре и бавно и  
  леко
  повдигаше дантеленото перде на прозореца до мен .Оркестърът свиреше 
  най- разнообразни мелодий ,които хармонираха с настроението на хората 
  отваряха се шампански и се чуваше весел смях .Довършвах си сладоледа и 
  започнах с кафето ,когато в салона се разнесе ритъма на стар и известен
  ритъм- енд- блус. Към мене ненадейно се приближи строен младеж с бяла
  риза и загорели страни. Беше облечен с черен, наситено черен кадифяв  
  панталон .Кафявите му смолести коси падаха леко върху жакета на  
  стриктно
  изгладената му риза .Очите му бяха сини и силно искрящи .Той направи 
  реверанс и ме покани на танц .Отначало малко се стъписах но след това 
  станах и двамата леко и плавно се завъртяхме по дансинга-беше много
  вълнуващо.
  ---- .А -а-а ,вие ли бяхте днес на плажа !?!-попита той, за начало на 
  разговора. 
   ---  Май да !- отговорих аз ,чудейки се, как сред тази весела глъчка, игра 
  на топка ,водни пръски ,шум на вълни, не съм го забелязала-отговорих  
  свенливо аз  .    Нищо, ето че все пак се срещнахме! Явно, че аз съм била 
  обект на погледите на доста хора ,без да забележа ,нали имаше и доста 
   чужденци-чехи ,поляци ,унгарци .....!Блусът привършваше ,а на мен не ми 
   се тръгваше в топлата стая на къмпинга. Предложих му да се разходим
   -да вървим покрай морето .Чуваха се само тихо вълните на прибоя .
   Пълнещата се луна образуваше лунни пътека ,върху повърхността на 
   морето . Щурците припевно свиреха своята нощна соната. Вече се  
   държахме за ръце и слушахме тази музика и имах чувството, че сме като  
   две 
   настроени цигулки ,които се готвеха да изсвирят своята хармонична ,солова
  музика .Свалихме си дрехите на все още топлият пясък .Влязохме в  
  морето ,
  и заплувахме по все още начертаната от Луната пътека. Като два делфина 
  -плуващи в хармонична двойка ,говорещи на своят неразбираем език.
  ---Ела тук, малка русалке!-ще ти сложа огърлица от миди и корона от синйо-
  зелени водорасли! -каза той и ме подхвана под бедрата и раменете и  
 заплува заедно с мене ,носейки ме леко и плавно във водата .Той силно 
 разтри гърдите ми ,нежно ме погали по бедрата и ме облада огнено и 
 страстно с ловкостта на делфин .Имах чувството ,че бог Посейдон бдеше  
 над  
 мен ,имах чувството, че се слях с вселената и небето, надвиснали над нас.
 В тази неповторимост на мига ,разбрах,че това беше онзи млад риболовец ,
 който беше уловил своята малка Русалка в мрежите на любовта си -
 Добър улов -и незабравим! Морето го беше наградило за неговото усърдие!