Работех като сервитйорка в близкото кафене.
   В кафенето идваха млади хора ,да пият кафе .
   Те често си говореха по между си за разни неща, без да ме забелязват,
    дори без да ми обръщат внимание,си машинално сметките и си 
    излизаха. Веднъж в кафето влезе старият Дъг .Поръча си топло ароматно 
    бразилско кафе ,отпусна се на мекия стол, до прозореца до фикуса .  
   Мекият 
    му поглед ,погали от разстояние снагата ми .Той винаги беше много учтив 
    с мен и ми оставаше бакшиш в чинийката до изпитата сметана. Една  
    вечер ,
    когато приключвах по-рано, той ме покани да излезем заедно на кафе .
    Аз която работех с доста хора -не възразих ,дори ми стана много приятно.
   Поръчахме си две бразилски кафета и натурални сокове с фъстъци и 
   някакви сладкиши. Започнах да пия кафето си на бавни глътки и изведнъж 
   погледите ни се срещнаха. До сега не бях срещала толкова топли,  
   дълбоки , 
    кафяви очи. Времето летеше миг след миг .Не усетих, кога е станало 10   
   часа.
   Сега си спомних думите на Диоген-когато вървял с един фенер из улиците
   -го попитали" какво търсиш ,а той им отговорил-"Хора много ,но аз търся  
   човеците".  Така и аз, от тази тълпа ,търсех Човека .След лекия и   
  непринуден   разговор ,той помоли да ме изпрати. Държеше се като  
 истински
  джентълмен .Не говореше много ,но казваше всичко .Вечерта бе топла и 
  миришеше на цъфнали липи и беше пълнолуние .Изведнъж той нежно ме 
  хвана за ръка и ме придърпа към себе си .Силните му длани ме хванаха 
  през кръста и бавно и плавно се спуснаха по-надолу .Прегръдката му бе 
  силна ,мъжка и пълна с чувство и нежност. Аз започнах да горя, пламнаха 
  страните ми, изведнъж почувствувах ,че се отвори онази сила и енергия ,
  която бе стаявана с години и се отпуши като изригващ вулкан. Дали това 
  бе любов ,или огнено изпепеляване на стаени чувства .Той бавно разкопча 
  ризата ми и засмука гърдите ми ,дясната му ръка се спусна по бедрата ми .
  Разпилените ми коси ,с дъх на кафе, се спуснаха по силните му ,разголени 
  плещи .Той бавно ме повдигна и сложи върху себе си. Обгърнах го с краката 
  си. Бяхме като два флуида, които текат заедно и се вливат един в друг 
  заедно и проникват взаимно и обменят частиците си. Два пламъка, които 
  сливащи се един с друг, горяха с по-мощна сила .Усетих ,че сме като два 
  космоса ,които се сливаха и образуваха някаква нова вселена. Каква космогония на фона на пълната луна и сияйното звездно небе !В този миг 
 слях себе си с цялата му мъжественост! Връх ,огън ,кулминация !
 Майка ми ,която не ме разбираше се противеше да се срещам с него ,но аз
 разбрах, че е бил прав този който е казал че "Огън от любов е най -щастливият пожар".Разбрах, че в този свят пълен с фалш има и една истина !