Постинг
24.10.2007 12:16 -
Вечеря на свещи
В дългият и широк чертог ,имаше дълга дървена маса ,с високи дърворезани крака и два високи стола ,които заключваха хармонията в
пространството .На масата имаше висока кристална ваза ,с винени рози,
хармониращи на настроението ,фруктиера с южни плодове и един голям
свещник с 3 големи червени свещи, които бяха запалени .Те седнаха удобно
на двата стола ,с високи облегалки .Светлината леко галеше нейната кестенява коса и бавно и плавно се спускаше по-надолу .Вечерята започна както обичайно. Времето бе топло ,така че се ориентираха към леки ордйоври салати и
специалитети от риба и други леки блюда на френската кухня. На масата
имаше и бутилка френско шампанско Бордо .Той бавно наля шумящото
шампанско във високите кристални чаши .С ловко движение на ръката си
вдигна тост .Оловният кристал иззвъня. В този миг очите им се срещнаха и
потънаха идни в други-неговите сини, като планински езера ,а нейните зелени и искрящи като изумруди .Срещнаха се. Най после се срещнаха
Каква неповторимост на мига .Те чакаха този миг ,доста отдавна. Черният
кралски пудел се умилкваше в краката ми, защото дори животното разбираше, че става дума за любов ."Трябва да ти кажа ,че много те ценя и
държа на теб!" -каза тя. "И аз също те ценя високо и не мога да заменя за нищо на света!"-отвърна той .Душите им се радваха от моментът на осъществяването, защото отдавна не се бяха срещали и копнееха за този миг.
В случая думите бяха излишни ,защото силата на моментът говореше достатъчно красноречиво. Отвън повея вечерен бриз, който отмести леко
дантеленото перде на прозореца, в чертога чу се вечерният шум на прибоя и
нежно се долови мирисът на дива орхидея .Вечерната луна бавно си проправяше път всред пръснатите по небето перести облаци ,обагрени в тъмновиолетово ,което потъмняваше на места в черно. Нейде се чуваше пискливият глас на притихващ за нощуване гларус .Това бе тяхната вечер
-вечеря на свещи -дългочакана и неповторима ,но осъществена все пак.
Така се срещат истинските благородници ,за да се обменят и изпитат неповторимостта на мига -връх на кавалерството и неповторимост на такта
на дамата .Морето -вечното море ,шумеше доволно, то беше отново събрало своите влюбени !
пространството .На масата имаше висока кристална ваза ,с винени рози,
хармониращи на настроението ,фруктиера с южни плодове и един голям
свещник с 3 големи червени свещи, които бяха запалени .Те седнаха удобно
на двата стола ,с високи облегалки .Светлината леко галеше нейната кестенява коса и бавно и плавно се спускаше по-надолу .Вечерята започна както обичайно. Времето бе топло ,така че се ориентираха към леки ордйоври салати и
специалитети от риба и други леки блюда на френската кухня. На масата
имаше и бутилка френско шампанско Бордо .Той бавно наля шумящото
шампанско във високите кристални чаши .С ловко движение на ръката си
вдигна тост .Оловният кристал иззвъня. В този миг очите им се срещнаха и
потънаха идни в други-неговите сини, като планински езера ,а нейните зелени и искрящи като изумруди .Срещнаха се. Най после се срещнаха
Каква неповторимост на мига .Те чакаха този миг ,доста отдавна. Черният
кралски пудел се умилкваше в краката ми, защото дори животното разбираше, че става дума за любов ."Трябва да ти кажа ,че много те ценя и
държа на теб!" -каза тя. "И аз също те ценя високо и не мога да заменя за нищо на света!"-отвърна той .Душите им се радваха от моментът на осъществяването, защото отдавна не се бяха срещали и копнееха за този миг.
В случая думите бяха излишни ,защото силата на моментът говореше достатъчно красноречиво. Отвън повея вечерен бриз, който отмести леко
дантеленото перде на прозореца, в чертога чу се вечерният шум на прибоя и
нежно се долови мирисът на дива орхидея .Вечерната луна бавно си проправяше път всред пръснатите по небето перести облаци ,обагрени в тъмновиолетово ,което потъмняваше на места в черно. Нейде се чуваше пискливият глас на притихващ за нощуване гларус .Това бе тяхната вечер
-вечеря на свещи -дългочакана и неповторима ,но осъществена все пак.
Така се срещат истинските благородници ,за да се обменят и изпитат неповторимостта на мига -връх на кавалерството и неповторимост на такта
на дамата .Морето -вечното море ,шумеше доволно, то беше отново събрало своите влюбени !
Няма коментари
Търсене
Блогрол