Вчера се навърши годишнина и от раждането на великият черен китарист Джими Хендрикс.

Човекът накарал китарата, да плаче в ръцете му. Човекът дал от себе си всичко на ритъм енд блуса и негърският рок. Живял е само 28 години, но не не живял ,а е горял .Всички помним силуетът му с вдигнатата китара, с гриф вдигнат нагоре. Човекът, който пя срещу расизма и расовата дискриминация и показа,

че цветът на кожата, няма значение ,за да бъде един човек талантлив и дълбоко уважаван и да събира внушително количество публика около себе си .Той е напълно съизмерим с Ерик Клептън, който е бял.

Характерни за него са инструменталите и китарните професионални етюди ,които само големият професионалист и познавач на китарата ,може да оцени и разбере. Оказва се ,че това е един инструмент ,който е най- близо до душата на младата публика и е мост между поколения в музиката и изкуството и

от различни раси, континенти и възрасти и прослойки .Той изпълнява музиката на своята прослойка ,

която е уникална по рода си и носи духа на средната класа в Америка. В музиката е вплел слънцето на

Калифорния и Планините на Орегон, Пустините на Тексас и,бавното течение на Мисисипи , мъката и проблемите на своите събратя , пее и за мира и за Любовта, която е вечно- движеща сила!

Умира твърде млад ,защото го поема течението на шоубизнеса и наркотицит,които участвуват при всеки концерт, за да може да издържи на напрежението и ритъма на концерта ,които са с огромна посещаемост .Той се превърна в един от символите на Америка за определен период от време.

Доста водещи компаний ,използуваха за реклама неговият силует, с високо вдигнат гриф на китарата-

Филипс, Грами ,Еми, Хитачи и много много други ,които имат бизнес ,свързан с музиката и нейното възпроисвеждане .Тогава нямаше тези суперкомпютри, но имаше дух -духът на музиканта и публиката ,която му вярваше, че ще я зарадва с нещо ново .Онзи напрегнат живот, по времето на Картър си имаше и своите отдушници в лицето на поп музикантите .Той се нарежда сред един от най -великите китаристи на всички времена, казвам един ,защото всичките са самобитни и уникални, сами по себе си -Ричи Блекмуур,

Диип Пърпъл , Миг Боск-Юрая Хиип ,Джон Макрофлин ,Ерик Клептън ,Елвис Пресли,Алди Меола Джими Пейдж-Лед Цепелин.

В години те на студената война, когато се разграничиха Американска и Руска школа ,Той намираше начин да присъства, чрез умението на някои наши изкуствоведи и на нашата трапезеаи да стигне и да нашите уши, дори да се изучава в нашите школи по китара -уникален с преходите си и благозвучността си ,но и с агресивността си на моменти, владеещ солото да съвършенство!