Кажи ми ,кажи ,бедни ,иракски народе. 
       Кой те в таз робска, люлка, люлее,
       тоз ли, що спасителят прободе, на кръста
       зверски, нявга в ребрата....!
       Тез момчета златни -за милиони, 
       стъпиха и на таз робска земя,
       този който дръзна срещу техният лагер,
       с куршум го поздравиха ,а пък със сабя
       помилваха.  
       И тук се дадоха, свидни ,български жертви ,
       и се проля, свидна ,българска кръв.
       Но нали знаете, че тоз който падне ,в бой за свобода, 
       той не умира ,него жалeят звяр и природа 
       и певци песни за него пеят.
       Мисията е в края си, самолетът излита,
       обстрелват ги все още.
      "... А твойте песни, все ще се четат,
       а твойте песни ,все ще се четат...."