Слънцето изгрява ,Баба Марта идва.
           Слънцето огрява природата ,че днес
           събужда се за нов живот .Синчец и теменужка
           в гората днес прорастват и леко ни напомнят, 
           с ароматният си израз ,за началото на пролетта.
           Здраве чувствувам ,сили ,бодрост и копнеж
           за нов живот ,за порив и начало ,стъпвам бавно 
           аз по горската пътека.
           Птиците поглеждам -Баба Марта е дошла.
           Мартеница ми закичваш-две свързани сърца.
           Тръгваш с мен по горската пътека, която води 
            ни нагоре, без да се страхуваш -явно ме обичаш.
            Баба Марта е дошла!!!
               

Четеш написаното и вече си сред горската дъбрава.Чувстваш нежния полъх на пролетния вятър разнасяш в простора нежния аромат на цъфнали теменужки , виждаш нежния цвят на синчеца и ти е хубаво!
Браво ! Добре написано !!

Благодаря ,подобно. Да излизах на излет ,сред природата вече се чувствува пролетният полъх на цветята и се обмених с природата добре просто имах нужда не бях излизал по -надалече отдавна от интелектуален труд.