Седнах аз във яхтата ,опънах и платната,
       притегнах вързалата, постегнах тетивата.
       В море открито аз отивам, в лазурни синини,
       където от хорските дребнавости ,няма да боли.

       С чайките бели, в простора полетели ,пак ще си говорим.
       Само попътният вятър, гали моите коси ,
       а яркото слънце ,пече страните ми.

      Тези хора имат широка душа,
       която не можеш да я вържеш в окови
       и по-добре я пусни на воля в простора,
       да броди ,да плава, да търси и намира себе си, 
       да обича ,да бъде вярна, на всеки чист приятелски зов. 

       Притеглям тежката верига ,на котвата отлепила 
        се бавно от стоянката, но това не значи ,че мога 
       да бъда закотвeн във верига.

       Какво да правиш- море, характер ,звезди,
       Една  навигационна карта и един компас,
       един звезден глобус и един секстан и една 
       голяма ,но истинска Любов!!!