Зима идва, дъжд се стича по стъклата,
           има още няколко топлички дни, 
           които пак да стоплят душата ми.

           Угарите почерняха ,всичко е прибрано,
           съмо отлитащи птици, 
           смущават великата тишина на полето.

           Дърветата пак сменят своята зелена одежда
           с пъстра, жълто- червено- кафява,
           докато оголеят съвсем, но да останат все така
           горди ,високи и прави ,като стражи в това поле.

            Късната есен си прорправя своят път напред,
            берем последният урожай на своят труд от топлото лято.
            Обичам този сезон ,защото е сезон на равносметка,
            на плодородие ,на урожай ,но и на начало на една
            нова житейска учебна година.

            На какво ли ще ни научи пак живота, 
            какво ли ще ни поднесе съдбата,
            какво ли ще видят нашите очи,
            какво ли ще усети и почувствува
            нашето сърце !?!А навън вали и...
            Зима идва!!!А аз искам да съм обречен
            на Живот!
           
           

И аз на пук на всичко старо
пак в утрото ще оцелея.
Съмнението ще прогоня,
защото искам да живея...
Поздрав!

Благодаря ти allbi. То е ясно, че човек и на 100 години да стане, пак ще му се живее.

Хубаво е да се научим да загърбваме старото, като си вземем поуки от него.

радости и страсти, да ме посетят
за красиви дела да ме вдъхновят!

Поздрав!

Дай Боже да стане, нали всеки човек живее с надежда за по-добър ден и по-щастлив живот!!!

Благодаря! Жив е живота!!!