Обичам шеметните скорости,
 без удари ,без блокове, без хъс,
 аз нямам нужда от спокойствие, 
 ако ме спрат това не ще съм аз ,
 ако ме бутнат ще се заклеймят.

 Във битка аз доказвам своят идеал,
 и нямам нужда от добри умци,
 които с огън сълзи и любов ,
 да дават на гърба ми голият
 да си печели сам успехите без лов. 

 Мъжът на колене е червей, 
 а червеят на трон го смятат мъж,
 приятелю не се изнервяй,
 денят е истински веднъж,
 веднъж се пада и на всеки
 да издълбае своят дял,
 ако сгреша, все пак човек съм,
 не ме засипвай с пепел бял,
 не ми обръщай гръб ,а научи ме,
 как повече да не греша. 

 Добър ли съм за свойто име,
 чети по моето чело.
 За  вино аз не съм ли жаден,
 а от умора съм сломен,
 но все пак духът ми несломим е
 и следва неотклонно своите следи,
 а челото огнеупорно ,за нежеланите
 звезди !

  А как се подарява камъкът,
 със който хвърлят те по мен,
 че Прометей не носи вече пламъкът,
 сега е мойт ден ,но не единствен ден.

от това което си каза! За мен то е същността ти, защото каквото пишеш, го претегляш през твоята опитност и познание за света !?! Харесвам непрозрачните и силни мъже !

Хубав стих!:)
"Обичам шеметните скорости,
без удари ,без блокове, без хъс,
аз нямам нужда от спокойствие,
ако ме спрат това не ще съм аз ...."
Поздравления!:)

Да, така е, наистина е така! Благодаря!

Благодаря и се радвам ,че ви харесва!

Писано е в реална обстановка !