Дами и господа,

с умиление си спомням пролетта на 1984 г., когато бях в 11 ти клас и тренирах алпинизъм в редовете на ДКМС-младежки спорт в ТД "Веслец" и национален отбор по алпизъм, към БАКлуб,към БФА,когато инженер, з.м.с.а. Христо Проданов, родом от Карлово, за 1 ви път изкачи вр. Еверест(1ви в България и 13 ти в Света ,без кислород)-Джомолунгма, Сагарматха-8848м н. в. с Чоуванг Ринджи в свръзка от Непал и показа с цената на живота си, че и ние българите можем да  бъдем там ,наред с много други световни наций-Русия ,Англия, Франция,Америка, Полша, Югославия, Непал, Индия. Тогава се състоя българската експедиция "Еверест по зпадният гребен"или "Жестокият път", по който никой не се е изкачил за следващите 25 години, по думите на Аврам Аврамов-ръководител на експедицията.От тогава се навърщват 27 години до днес и 21.04.2011 г.До сега никой не го беше изкачвал от там.За 1 ви път беше употребена и лебедка на ВМЕИ "Ленин"-София, за извличане на багаж по скали и ледници-опитен образец, която се доказа и беше призната за рационализация и внедрение от Катедра "Подемна техника".На изследванията-биомедицинските в звездното градче в Русия тогава СССР алпинистите ни показаха завидни данни и то над допустимите за издръжливост.Това наистина беше един голям подвиг от страната на нашите алпинисти ,веднага след него Кирил Досков -Николай Петков ,Иван Вълчев и Методи Савов покориха върха и забиха вимпела на ООН и националният флаг на България ,като намериха камерата на Христо Проданов.Тогава беше извършена и 1- вата най-висока спасителна акция от Людмил Янков и Методи Савов за спасяването на Христо под върха ,с цената на измръзналите пръсти на ръцете на Люсо и измръзналите пръсти на краката на Методи Савов.Цялото ни народно стопанство работеше за успеха на тази експедиция-дрехи, пухинки ,храни ,инвентари- алпийски,палатки,обувки, медикаменти и.т. н.

  Инж. Христо Проданов от Кремиковци з. м. с. по алпинизъм

 Нека си спомним в този Юбилей-1330 г. България за Христо, в алпинизма и то височинният ,той беще наистина голям -най- големият...!
Всички, които го познавахме знаехме, че той искаше да бъде винаги първи и да бъде с 1 крачка пред другите. Просто, когато вървеше беше така на 1 крачка напред.Така беше и в алпинизма и в живота-на премиера ,първи покорил и преминал по невероятни маршрути, върхове и терени,ръбове, камини, седла,отвеси, тавани, ледопади ,траверси,коти и височини-Лхоце, Нупце, Алпите, Рила, Пирин,Стара Планина, Кавказ,Памир Хиндукущ,Хималаите и т. н.
 Това събитие на 20 ти век, беше номинирано като "Събитие номер 1" от хората по БТВ.Паметната му плоча ,стои под връх Еверест а на Малйовица-Рила беше създадена ЦПШ" Христо Проданов" и издигнат негов паметник пред школата, той беше награден посмъртно от Индира Ганди със сандалов венец,който е в музея на школата.В алпинизмът има една максима-"Най-добрият алпинист е живият алпинист" ,но аз мисля, че той за нас е и си остава винаги жив и ни благославя с духа си и подвига си да вървим неизменно напред и нагоре...! И много хора казват ,че това алпинизма не е спорт, а битка със себе си и природата и един вечен дух ,да покорим- непокоримото, да достигнем- недостигнатото.А може би и да осъчествим мечтите си -каквито и да са те.

  Връх Еверест-8848 м. н. в.-Ледопадът Кхумбу,

 Моунт Еверест-По западният ръб-"Жестокият път"-схема на изкачване и слизане от върха,

 Христо Проданов под връх Еверест

 Еверест на изгрев Слънце,

     На Куполът на Света-покореният Еверест.