Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2011 17:03 - 3 ти март ,национален празник на България
Автор: boris66 Категория: Изкуство   
Прочетен: 12401 Коментари: 18 Гласове:
6

Последна промяна: 03.03.2011 17:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дами и господа,

3 ти март е национален празник на България и е 133  годишнина от Освобождението на България от Османско робство.На 3 ти март е подписан Санстефанският мирен договор 1878 г ,с който се засвидетелства свободата на България,на него се уточняват и границите на бъдеща България.Априлското възстание е потушено в кръв 1876 г., но идват по сигнал от опълчението и по-точно от Вълчан Войвода който брои 7 казана с хайдушко злато пред руският цар за да започне освободителната и мисия за България, Руско-турските освободителни войски(Бате Иван), които преминават Дунава при град Русе(дето е мостът на Дружбата ),вече и  започват боевете по цяла България-Плевен, Враца,Шипка,София,Шейново,Редута,Гривица,Македоно-Одринска Тракия,Рила,Пирин и водят своята освободителна мисия ,Генералите Столетов, Леонов,Тотлебен,Гурко,Граф Игнатиев, княз Дондуков и се сражават ожесточено за свободата на България.Драматизмът на боевете е много голям, много хора загиват в тези боеве ,но не отстъпват нито една педя земя назад .България победи в името на свободата си с помощта на Великата Руска Държава.Опълчението народното им помага,хайдутството също,народът също-Георги Сава Раковски,Стефан Караджа,Христо Ботев,Васил Левски,Захари Стоянов,Райна Княгиня, Поп Харитон,Вълчан Войвода,Индже Войвода,Любен Каравелов, Георги Бенковски,Хаджи Тошин,Поп Сава Катрафилов,Поп Йордан,Поп Буюклийски,Димитър Общи,Баба Тонка,Баба Илийца,Никола Обретенов,Никола Войводов,Хаджи Димитър,Миле Попйорданов,Яне Сандански,Юлия Вревская,Любен Каравелов.
 image

 Свежи цветя и венци на гроба и в парковете до обелиските на падналите за свободата на България, без което тя е невъзможна.Един робовладелски и феодален строй ,се сменява с друг строй по-прогресивен-капиталистическият в почти цял свят.
  Витката на историята се е завъртяла с 1 напред.
            "Топчето пукна,Европа стресна,
           пустите клисурци,станали московци,
           а панагюрци,донски казаци...!"
           *******************************
          "Боят настана ,тупкат сърца ни
           ето ги идат наще душмани,
           кураж дружина ,вярна, сговорна,
           ний не сме веке ,рая покорна ...!"

            ******************************
          "Вятър ечи, Балкан стене,сам юнак на коня,
          с тръба зове свойте братя-"Всички на оръжие
          .Хайде братя ставайте ,от сън се събуждайте,
           доста робство и тиранство-Всички на оръжие...!!!"
          ********************************
           О Шипка,3 деня младите дружини,
           как прохода бранят......,
           ...Грабвайте телата,някой се изкряска,
           и трупове мъртвешки, хвръкнаха завчаска..."
                                                   Иван Вазов
           ********************************
          "Не плачи майко, не тъжи,че станах ази хайдутин,
          хайдутин майко, бунтовник,та тебе клета оставих,
          за първо чедо да жалиш ....!
          Но кълни майко проклиняй таз турска черна прокуда,
          дето наз млади прогони да ходим, да се скитаме ,
          немили, клети ,недраги, по тая тежка чужбина.
           Ах ,зная, майко, мил съм ти ,че може млад да загина,
          когато дойда, премина ,през тая тиха, бяла Дунава,
          но стига ми тая награда ,да каже нявга народът,
          Умря сиромах за правда, за правда и за свобода
          ...e la Liberta"
                                                   Христо Ботев
image
    Подписването на Санстефанският мирен договор-Цяла Европа, че дори и Америка е обърнала погледите си към нова България.

 "Искаме Победа,България цяла ,сега нази гледа...!"
image
 Започват да се празнуват свободно всички български обичаи и празници и да се говори открито и на всякъде българският книжовен език."Пей и възпявай своята Родина,цъфнала градина...!"
image
  Православната християнска вяра става основна и разпространена в България и зачитането на празниците и обредите и.Националното ни самосъзнание е издигнато на ниво и е поправено всичко от миналото.И до ден днешен са запазени паметниците -Скобелевият парк в Плевен,Конникът във Враца,Плевенската Панорама,Паметникът на Генерал Тотлебен,Гурко,Столетов, Леонов пред военното окръжие Храм-паметник Шипка,Ботевият паметник и т. н.Имена на улици , на здравни заведения, на училища,носят техните имена, от признателните поколения.-Граф Игнатиев,Гурко,Раковски.
image
 Запалени свщи и огън пред паметта на загиналите,
цветя, венци и миг мълчание на признателност.
"Българио,за тебе те умряха ,една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни ,майко, бяха....!"Епопея на забравените,Иван Вазов.
image
 Плевенската Панорама е построена на мястото на боевете при Гривица,тя е нарисувана от колектив Руски художници с ръководител Верещагин и отразява точно боевете при Плевен.
Майсторството на художниците е толкова голямо, че имаш чувството ,че си част от бойната сцена-декор театрален се прелива в платното ,което е разположено в кръг.
***************************************************
     ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ....!!!
 image
              А-а-а ,това са 3 български рози, от Мен....!!!
image
              Да живее България,и на многая лета....!!!



Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. iliada - И пак ме изпревари ,Борис!
02.03.2011 20:20
Весел празник желая!
цитирай
2. boris66 - boris66-iliada
02.03.2011 20:22
Благодаря, е как няма начин щом е национален празник...!
цитирай
3. kasnaprolet9999 - Слава на хилядите руски, грузин...
03.03.2011 02:27
Слава на хилядите руски, грузински, румънски и фински войни, на българските опълченци, дали своя принос, а някои и живота си, за свободата на България от ТУРСКО РОБСТВО!!! Свободата е божи дар, изстрадан и измолен вследствие воплите и молитвите на измъчения български народ, който е имал смелостта да се вдигне на борба срещу турските поробители. Русия може и да е имала своите имперски цели, но важното е какъв е бил резултата за нас, а той е бил началото на една нова и свободна България.
цитирай
4. iliada - Благодаря, е как няма начин щом е ...
03.03.2011 14:18
boris66 написа:
Благодаря, е как няма начин щом е национален празник...!

Здраствуйте, братушки!

– Мамо, мамо, я ги виж!

– Що е? – Идат, погледни ги.

С пушки, с саби... – Що стоиш?

Скоро, чедо, поздрави ги!

Тях ги бог прати насам,

да помагат, чедо, нам. –

И детето дава крушки

на солдатите без страх

и крещи на тях:

здравствуйте, братушки!



Генералът кат орел

ескадроните повежда,

а орачът се запрел

и омаян ги изглежда:

чини му се, че е сън...

Изведнъж с туптенье, с звън

приближават кат вихрушки.

Той си шапката свали

и ги поздрави:

здравствуйте, братушки!



Шипка! Шипка! Гръм се чуй.

Гурко мина планините!

Радост, чудо беше туй!

И на Тракия момите

срещат храбрите борци

и покриват със венци

техни глави, коне, пушки...

И кат стискат им ръце,

викат от сърце:

здравствуйте, братушки!



Как са горди тез момци!

Един казак варди, гони

хиляди злодей, крадци –

цели турски легиони.

И народа с лик засмен,

като гледа вече в плен

тия полкове хайдушки,

на казаците добри

тъй благодари:

здравствуйте, братушки!



Русе, 1878



цитирай
5. boris66 - boris66-iliada
03.03.2011 14:25
Но стига ми тая награда ,да каже нявга народът,Умря сиромах за правда, за правда и за свобода....!(...e la Liberta)
цитирай
6. boris66 - boris66-iliada
03.03.2011 14:30
Стани стани Юнак Балкански,от сън дълбок се събуди,срещу тиранът отомански ,ти българите поведи.Дорде е мъничка змията, елате да се съберем, с крака да и строшим главата, свободни да се наречем.Да стане Левът наш Балкански ,от него вятър да повей, та полумесец отомански, под черен облак да тъмней...!
цитирай
7. boris66 - boris66-krasnaprolet
03.03.2011 14:32
Слава Вечна на всички паднали в боевете за свободата на България .Да живее България!!!
цитирай
8. boris66 - boris66
03.03.2011 14:53
Да живее България,да живее народът и Смърт на тирана....!!!
цитирай
9. boris66 - boris66
03.03.2011 15:08
Аз съм потомък на Ботев четник,който е продал овча лой на румънците в Браила за да купи пушки на Четата-Павел Вълчев Лазаров син на Лазар Петров-който купува пушките за четата, от с. Лукорско, до София, е бил дете ,когато с калпакът си посреща Руско-Турските войски , господа ,и не мога да не се трогна на този ден...!
цитирай
10. men - БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ И ...
04.03.2011 13:52
БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ

Петко Ст. Петков

web

В календара на официалните български празници има няколко, които се определят като "национални". Това са: 3 март - Ден на освобождението на България от османско иго; 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия; 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост; 6 септември - Ден на Съединението на България; 22 септември - Ден на независимостта на България; 1 ноември - Ден на народните будители. Останалите пет официални празника са: Нова година, 1 май - Ден на труда, 24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Коледа, Рождество Христово и Великден (информацията е от сайта на Народното събрание http://www.parliament.bg). Прегледът на специализираната историческа литература показва, че липсва интерес към проблема за формирането на научно аргументирана система от "национални празници"; невинаги е ясно какви ценности и национални постижения почитаме, отбелязвайки тържествено изброените дни; трудно е да се твърди със сигурност, че всички те са "национални", т.е. всебългарски; редица важни исторически дати и събития все още остават извън списъка на обявените за "официални" национални празници: 27 февруари - учредяването на Българската екзархия през 1870 г. - първата законнопризната общобългарска институция, 16 април - приемането на първата българска конституция в Търново през 1879 г., 17 април - изборът на първия български княз след възстановяването на българската държава през 1879 г., 20 април - избухването на най-голямото и най-успешното българско въстание за освобождение от османско иго през 1876 г. и много други. Настоящото кратко изложение е само опит за провокиране на така необходимата научна дискусия по темата; авторът споделя своето разбиране, както и различни аргументи против или в подкрепа на някои от изброените национални празници. Разполагането на мисловната конструкция на фона на "българския национален идеал" (Петков 2003: 127-138) е свързано с убеждението ми, че няма друг по-мащабен, общобългарски критерий, който да осмисля или обезсмисля значимостта на паметните исторически дати като "национални празници".

Три от настоящите официални празници са свързани с важни политически събития от следосвобожденската ни история. Това са 3 март - денят на подписването на прелиминарния (предварителния) Санстефански договор в края на Руско-турската война 1877-1878 г., 6 септември - денят на обявяването на Съединението между Източна Румелия и Княжество България през 1885 г. и 22 септември - денят на обявяването на независимостта на България през 1908 г. Първоначалното впечатление, че изборът точно на тези три "национални празника" е недостатъчно аргументиран и се основава на твърде еднозначното разбиране за предимно национално-политическата същност на българския национален идеал, както и липсата на ясен критерий защо именно те са предпочетени от списъка с важни и същностни за националната ни идентичност исторически дати, би могло да се отмине с присъщото на българите небалансирано отношение към отечествената ни история, ако въпросът не беше принципен, важен не само за науката, но и за обществото като цяло, а в настоящия момент и изключително актуален.

Едно от доказателствата за безпринципния подбор на посочените три "политически дати" в официалния ни празничен календар е нееднотипното им отбелязване: 3 март се чества по нов стил (известно е, че Санстефанският прелиминарен мир е подписан на 19 февруари 1878 г.); 6 септември се чества по стар стил; 22 септември - също. Безпринципно редуване на стар и нов стил се наблюдава и при честването на други, не по-малко значими, но невключени в календара на "официалните празници" исторически дати: вместо на 20 април, когато започва Априлското въстание през 1876 г., този ден с неособено голяма тържественост се отбелязва на 1 май - дата, натоварена с друг исторически смисъл и включена в сегашния официален празничен календар с друго значение. Тук си струва да напомня за колосалното десетилетно недоразумение кончината на един от най-големите българи Васил Левски да се отбелязва по нов стил, и то неточно, на 19 февруари, след като отдавна е доказано, че Левски е обесен на 6/18 февруари (впрочем датата на раждането му на 6/18 юли не се оспорва и това още по-категорично подчертава грешката с 19 февруари).

Нееднотипен и неаргументиран е подборът на историческите дати, чрез които се отбелязват важните събития, които честваме като официални или национални празници. В случая с "Трети март" става въпрос за един предварителен (прелиминарен) договор, който самата победителка Русия е обявила, че ще бъде преразгледан (сиреч съвсем очевидно е, че той не е окончателен и както е известно този договор има реална политическа трайност колкото снега по Шипка след тежката зима на 1877-1878 г. - т.е. до лятото на 1878 г., когато се сключва окончателният Берлински договор). С "Шести септември" пък акцентът се поставя не върху успешния край на едно важно историческо събитие, а върху първоначалното провъзгласяване на Съединението в столицата на Източна Румелия Пловдив. От научна гледна точка обаче не по-маловажна дата е денят на подписването на Топханенския акт 24 март 1886 г., когато Съединението е признато от великите сили и султана. Независимо от половинчатите клаузи на това споразумение, именно то (до 1908-1909 г.) е международноправната гаранция на съединените под скиптъра на българския монарх Княжество България и Източна Румелия. Що се отнася до отбелязването на деня на независимостта на България, с основание е предпочетен старият стил - 22 септември, но отново липсва обяснение за различното календарно "третиране" на официалните ни празници, чествани ту по стар, ту по нов стил. И в този случай се изтъква провъзгласяването, началото на поредица от важни исторически събития, завършили с международното признаване на българската държавна независимост през пролетта на 1909 г.

За да не бъда обвинен в непоследователност с оглед защитената наскоро теза, че периодизирането на отечествената ни история трябва да следва българските усилия и активност, а не чуждата им санкция от минали или настоящи "велики сили" (Петков 2001: 55-67), ще уточня, че тук не става дума за периодизация; целта е да се открият и отбележат подобаващо знакови събития и повратни исторически дати, които най-пълно отразяват съществени за националната ни идентичност и националното ни самочувствие ценности, достойнства, общобългарски усилия, борби и постижения, защото това според мен е най-важното обществено предназначение на т.нар. "национални празници".

В този смисъл какво е непреходното, исторически великото значение на случилото се на 3 март 1878 г.? Както вече беше изтъкнато, Санстефанският договор е предварителен, окончателен е Берлинският договор, подписан на 1/13 юли 1878 г. Ако някой все още се опитва да защитава фактологично неиздържаната теза (която се открива дори в някои учебници по история), че със Санстефанския договор "приключила Руско-турската освободителна война 1877-1878 г." и той именно "донесъл освобождението на българите", ще трябва да припомним, че военните действия прикючват с Одринското примирие, подписано на 19/31 януари 1878 г. Този неоснователно подценяван исторически документ е с важно значение за изхода от войната, при това той по-плътно се доближава до общите препоръки на великите сили, отправени към Османската империя на Цариградската конференция в края на 1876 г. В текста на примирието категорично се заявява, че "България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите, приети от Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османска армия там повече не ще се намира" (История 1987: 459). Следователно според постановленията на Одринското примирие българската държава ще се възстанови в духа на общите европейски решения от декември 1876 г., взети на Цариградската конференция, но с немаловажната разлика (в полза на българското национално единство), че проектираните през 1876 г. два автономни български вилаета през януари 1878 г. са събрани в едно автономно княжество, еднакво по територията си с диоцеза на Българската екзархия.

Друг аргумент, обезсмислящ недоказаната значимост на Трети март като знаков ден на българското освобождение, е фактът, че Санстефанският договор е едно временно руско-турско споразумение, в това събитие няма никакво конкретно българско участие. Нещо повече - Българското княжество, начертано на картата в Сан Стефано от руските дипломати, начело с Н. П. Игнатиев, се различава по границите си и по включените в него български територии както от екзархийския диоцез, така и от повтарящите го международни споразумения - Цариградската конференция и Одринското примирие. Именно според Санстефанския договор Русия отстъпва на Румъния и Сърбия съответно Северна Добруджа и Нишко (признати за неразделна част от българските територии и със султанския екзархийски ферман от 1870 г., и от великите сили в Цариград през 1876 г.).

С договора от 3 март 1878 г. победителката Русия въвежда в проектираното Княжество България най-малко двегодишна руска окупация. В чл. 8 на договора се казва, че "руски войски ще заемат страната" и ще подпомагат императорския специален комисар; "тази окупация ще бъде ограничена за един срок приблизително от две години" (Петков 2002: 86). Изключително показателен за принизеното ни национално самочувствие, за неоправданото ни самоподценяване е историографският факт, че вече 127 години руската окупация в България 1878-1879 г. се обозначава снизходително и неточно като "временно руско управление". Началото на тази военна окупация юридически поставя именно Санстефанският договор. Ето още едно основание за недоумението ми как денят на подписването на този именно договор българите приемат за най-ярък знак на освобождението си от петвековно чуждо иго. И разбират ли, че шумното тържествено честване на този ден, внушенията на историци и политици, че Санстефанският договор и българският национален идеал са едно и също нещо (?), означава освен всичко вече изтъкнато, че ние днес официално и "всенародно" почитаме деня, в който се установява чужда военна окупация в България.

Налага се да уточня, че тук изобщо не се подлага на съмнение освободителния характер на руско-турската война 1877-1878 г. в смисъла, който винаги съм изтъквал (Петков 2005: 69), не се подценяват героизмът и заслугите на руските войни; въпросът е в това, че според мен има твърде много основания да се съмняваме в знаковия характер на деня трети март, с който свързваме освобождението на българите от османско иго. И понеже окончателният мирен договор - Берлинският, който предоставя политическа автономия на Княжество България и административна самостоятелност на Източна Румелия, в нашето общество все още трудно се възприема предимно положително (заради десетилетните негативни наслоения, свързани с откъсването на Македония и Южна Тракия и оставането им в Османската империя), по-добре е да търсим знаковата дата на Освобождението не в края, а в началото на поредицата от важни исторически събития, довели до възстановяването на българската държава. Такъв паметен исторически ден според мен е 20 април, когато избухва най-масовото общобългарско въстание за освобождение, завършило с военен погром, но с политически успех. Превръщайки 20 април в национален празник ще поставим справедливо едно героично българско усилие като основание за отбелязването на деня на освобождението от османско иго и ще избегнем неудобството да честваме като такъв ден трети март, когато две чужди империи подписват споразумение, касаещо и българите, но повече самите тях.

Що се отнася до двата официални празника, ненатоварени с политически смисъл, - 24 май и 1 ноември - то тяхното значение и място в празничния календар е изключително важно. Макар да се чества сравнително отскоро и с дълго прекъсване през втората половина на ХХ век1, Денят на народните будители, в основата на който е почитта, заслужено отдавана на българския небесен покровител св. Иван Рилски на 19 октомври (стар стил), е празник с все още неоползотворен, но значителен духовен потенциал. В обръщението си към Ректора на Софийския университет, директорите на Художествената и Музикалната академия, Учителските институти, средните училища и окръжните училищни инспектори (Окръжно № 17743/ 28.VІІ.1922 г.) министърът на просветата Ст. Омарчевски посочва ясно причините и целите на тържественото честване: "За да се възбуди у нашата учаща се младеж и изобщо в младите наши поколения здрав, дълбок, смислен интерес към дейците на нашето минало, към просветните, политическите и културни дейци на нашия национален живот - интерес, който засега се засяга случайно, било само от учителите по история и български език, било от отделни обществени дейци, Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали. Нека по-често си спомняме техните имена и техните дела, нека по-често посочваме техните стремежи, та да можем и по-дълбоко да разберем, че има нещо в нашата страна, в нашия народ, което е карало толкова българи да умират за него, че думата отечество не е само понятие без стойност, а че има в него нещо, което заслужава всички наши жертви и усилия. Да направим делото на нашите бащи и деди наша гордост и наша амбиция!" Министерството на просветата дава и конкретни указания как по-правилно да се организира новообявения национален празник Първи ноември: "1) на тоя празник трябва да се дава по възможност по-тържествен характер, за да може да се повлияе в горния смисъл на младежта и гражданството, така че празникът да не остане само училищен, но и да стане общонационален в истинския смисъл на думата; 2) празникът да се урежда с оглед на местните събития и местните дейци, като на последните се отдава нужната почит, нужното внимание за назидание, подем и вдъхновение на поколенията". Ето кое отличава този ден от другия общобългарски културен празник - 24 май.

Впрочем 11/24 май не може да се сравнява с останалите т.нар. национални празници. Неговото историческо значение е толкова голямо, проекциите му към минало, настояще и бъдеще са толкова осезаеми, че национално-политическите страсти, от които е провокирано величието на дни като 3 март, 6 и 22 септември, изглеждат незначителни на фона на многовековното духовно излъчване на делото, което отбелязваме в този ден. Затова съм убеден, че ако Националният празник на българите трябва да е един, то това несъмнено е 11/24 май. Защото националният празник трябва да е ден, обединяващ всички българи или поне всички българи, живеещи днес в България. Как ли празнуват Трети март например жителите на Смолянския край, след като според Санстефанския договор от 3 март 1878 г. тази част от Родопите е оставена в Османската империя. Същото се отнася за жителите на Кърджалийско и други родопски селища, останали в Турция според Топханенския акт, уреждащ международноправно Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Дните, в които почитаме делото на светите братя Кирил и Методий - 11 и 24 май - с много по-голямо основание се честват като общобългарски празник (в най-широкия смисъл на думата, т.е. в историческа ретроспекция повече от национален) - и на миналите поколения, и на днешните, а и на бъдещите. Това е празникът на най-българския спомен, настояща гордост и надежда за бъдещето. С такъв общобългарски празник днешните българи могат да започнат новото, трето хилядолетие след Р. Хр. и горди с достойното си минало, и необременени от овехтели ценности и неосъществими амбиции.



цитирай
11. boris66 - boris66-jestok
04.03.2011 20:21
Да така е но нали знаеш че всяко нещо си има цена
цитирай
12. boris66 - boris66-men
04.03.2011 20:22
Да така е !
цитирай
13. boris66 - boris66-men
04.03.2011 20:40
Да ,но не е като кървавият ятаган на османлийте! Руснаците са православни!
цитирай
14. анонимен - rzPUHxiwnfVNZdqvElj
01.06.2011 01:16
Wow, your post makes mine look feblee. More power to you!
цитирай
15. анонимен - zGfhyRJymKqg
01.06.2011 04:28
Thanks for sharing. What a plaersue to read!
цитирай
16. анонимен - kyIKErmzvDc
01.06.2011 05:16
It was dark when I woke. This is a ray of sunshnie.
цитирай
17. анонимен - HLiLREoKxi
01.06.2011 05:38
IJWTS wow! Why can't I think of thigns like that?
цитирай
18. анонимен - BhxKseBtyV
01.06.2011 05:54
Great thinking! That ralely breaks the mold!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: boris66
Категория: Изкуство
Прочетен: 4074801
Постинги: 918
Коментари: 1736
Гласове: 3228
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол