Една от най-големите заплахи в нашето съвремие безспорно е тероризмът. Това е комплексен и емоционално натоварен по природа феномен, който провокира човечеството през последните години, като се опитва да разклати сериозно историческите достижения на човешкия род в областта на хуманизма и цивилизованото регулиране на конфликтите. Тероризмът е явление познато на човечеството от дълбока древност и е тясно свързан със социално-икономическото и политическото развитие на обществото. В своето хилядолетно развитие необявената война на терористите следва закономерностите на развитието на света, като използваните от тях средства са все по-чудовищни и все по-съвършени. В същото време тероризмът става по-всеобхватен, многоаспектен и настъпателен.

Ако в миналото тероризмът е насочен срещу конкретни хора, възприемани от терористите като преки врагове, днес техен враг е цялото демократично общество, а средството за борба срещу него е насилието спрямо случайни хора, включително деца и жени. Не трябва обаче да се забравя, че той винаги е бил и си остава единственото средство за малка  група или общност да се впише в общество. С други думи, тероризмът е средство на по-слабия и онеправдания да се бори срещу по-силен противник, да се противопостави на неравноправието в съвременния свят. В тази връзка според някои изследовател  тероризмът е вечно съществуващо обществено явление, т. е. докато има бедни и онеправдани, докато има по-слаби, ще има и тероризъм – това е средство те да се впишат в съвременните реалности.

Понятието “тероризъм” произлиза от латинската дума “ terror”, означаваща ужас, страх, а в “Съвременен тълковен речник на българския език” “тероризъм” се определя като “Политика или дейност при която целите се постигат чрез терор”. 

Според речнка на издателство “Дорси” (Чикаго, САЩ) под понятието «тероризъм» се разбира: 1. Пропагандирано насилие, насочено срещу случайно избрани граждани с цел да се предизвика изкуствено страх в обществото и по такъв начин да се засегнат правителствените норми и политика;

2. Насилие срещу представители (политици, дипломати) на държавната власт от тези, които искат да я отхвърлят или сменят;

3. Скрита война на една държава срещу друга;

4. Действие на едно правителство, което, за да се задържи на власт, въздейства върху случайни или подбрани граждани.

Определението на ООН за тероризъм, прието през 1992 г. е следното: "Метод на систематични насилствени действия, използван от полу- или нелегални групи, личности или държавни представители, с особени криминални или политически цели, при което, за разлика от убийствата, преките потърпевши от насилието не представляват основните му цели".

Държавният департамент на САЩ използва определението на федералния наказателен кодекс, гл. 22, чл. 2656f(d). Според него тероризма означава "предумишлено политически мотивирано насилие, осъществявано срещу цивилни цели от страна на нелегални групи или личности, обикновено целящо да повлияе на обществеността"⁶.

Пентагонът има свое собствено определение, дефинирано във военните устави. То гласи: “незаконно използване на сила/заплаха за употреба на сила или насилие срещу индивиди или материални ценности с цел да принуди или заплаши правителството или обществото, обикновено за постигане на политически, религиозни или идеологически цели”.

Руският федерален закон за борба с тероризма, приет през 1998 г, дава подробно определение за тероризъм, което гласи: "Насилие или заплаха за използване на такова по отношение на лица или организации, също така унищожаване (повреждане) или заплаха за унищожаване на имущества или материални ценности, създаващи опасност за живота на хора, с цел оказване на въздействие върху властите за вземане на изгодни за терористите решения или удовлетворяване на техни неправомерни имуществени претенции".

Германската служба за защита на конституцията дефинира тероризма по следния начин: "Тероризмът е систематично провеждана дейност в името на политически цели, водена посредством опасни за човешкия живот криминални престъпления или други насилствени действия".

Британската дефиниция за тероризъм гласи: "Използването на насилие за политически цели, посредством всяването на страх в населението или обществото".

Анализирайки част от определенията на понятието тероризъм, може да се достигне до извода, че всички те имат общи характерни черти. Изследователите на съвременния тероризъм единодушно сочат, че неговата дефиниция е триединство от следните елементи – цел, средства, обекти.

• Целта, преследвана от терористите, винаги е политическа. Чрез дейността си те се стремят да ерозират политическите устои в страните, където извършват насилствена престъпна дейност. Отслабването на държавните структури и формирането на проблеми в управлението на страната са главните цели на терористите, а това разкрива същността на тероризма като явление. Дори нещо повече, една от задачите, решавана от терористите с оглед на преследваните от тях политически цели, е да внушат на обществото, че властите са неспособни да управляват страната, да охраняват реда и сигурността и да гарантират безопасността на гражданите.

да бъде принудено правителството да предприеме изгодни за терористите действия или заплаха за правителството и обществото, т.е. дестабилизиране на съществуващата политическа държавна власт и форма на управление и/или евентуалната є промяна.

• Средствата, използвани от терористите (Принуда, насилие,или заплаха с насилие, Провокация), са според конкретните цели на всеки отделен терористичен акт.

• Обектите на терористични актове са хора, превозни средства и/или сгради, при което разрушенията са огромни, а човешките жертви – многобройни. Преките жертви на насилието не са техни преки противници. Истинската цел на терористите е преди всичко да формират страх

• Тероризмът е една от формите за организирано насилие и като такъв е обществено опасно явление.

• Чрез тероризма се преследват конкретни политически и/или религиозно-политически цели - дестабилизиране или промяна на политическата система и публичната власт. По този пункт са единодушни всички изследователи на явлението тероризъм.

• Налице е стремеж към активизиране на идеологическите мотиви при извършване на терористичните актове. Мотивировката на съвременните терористични организации е от националистическо, анархистично, религиозно или чисто политическо естество. Всички терористични организации имат идеологическа обосновка и платформа, които ги различават една от друга и определят насочеността на действията им.

• Терористичните организации са прецизно организирани групи, поставящи си за цел реализацията на политически цели, като широко използват насилие или заплаха с насилие.

• Дейността на терористите е повсеместна.

• Дейността на терористичните групировки е свързана с масовост. Актовете на насилие са насочени към общественозначими обекти, целта е да се причинят по-големи разрушения или да предизвикат повече жертви, за да предизвикат масов страх сред населението, за да докажат, че правителството не е в състояние да се справи с насилието и да гарантира обществения ред и сигурността на гражданите. 

• Действията на терористичните организации са систематични.

определенията на понятието тероризъм

Но дефинирането на единно определение за тероризма не е въпросът, който вълнува най-много света днес. В т.нар. «война с тероризма» основният въпрос, който човечеството си задава и на който до момента няма окончателен отговор е: «Може ли да бъде победен тероризмът?»

Според някои изследователи  вероятността войната с международния тероризъм да бъде спечелена някога клони към нула, независимо от огромните финансови, материални и човешки ресурси, които се отделят и ще се отделят за нея. Като причини за това изтъкват, че

·         “Врагът” най-често е анонимен, териториално разпръснат, добре организиран и поради това е трудно разкриваем;

·         “Врагът” е много по-изобретателен по форми и методи на действие, използва най-високите достижения на военната техника и най-вече на информационните технологии;

·         “Врагът” е непредсказуем по време и място на действие;

·         Най-сетне, “врагът” има кауза: ликвидиране на най-голямата несправедливост на съвременния свят - богатите страни да стават по-богати, а бедните - още по-бедни или отхвърляне на натрапена чужда зависимост, или окупация от най-чист вид. За нейното постигане ще посветят живота си хора с много по-високо интелектуално равнище от страни, принадлежащи към Втория свят - задния двор на съвременната цивилизация, в сравнение с известните досега полуграмотни терористи-камикадзета.

Други са на мнение, че тероризмът при сегашните реалности не може да бъде победен. Той може само да бъде овладян, и то за кратко историческо време. Основният дебат тук е кой от двата противостоящи си подхода към тероризма да бъде избран - “военният” подход и подходът за “регулиране на риска”.  Военният подход, проповядван най-вече от Съединените щати, предполага масово мобилизиране на ресурси в общо усилие, приемливи ограничения на личните свободи и жертви. За много европейци обаче са се говори за война е неправилно. Тероризмът може да бъде “победен”, само ако се изтръгнат от корен причините, които го пораждат, нещо, което според тях не може да се осъществи с военни средства. От този ракурс тероризмът се разглежда като опасен и неизбежен риск, който трябва да бъде регулиран, а не като война, която може да бъде спечелена. Двата подхода не се изключват взаимно, но се основават на различни приоритети, стратегии и компромиси за колективно действие. Например военното виждане налага стратегия, в която се дава предимство на офанзивните и превантивните мерки, докато доктрината за управление на риска набляга на отбранителните мерки. Въпреки това са необходими елементи и от двете стратегия, за бъдат ефективни усилията в борбата с тероризма.

Има и оптимисти, които ни призовават „Никога не се предавайте”. Огъването пред терористите само ги насърчава

Амбициите и присъствието на терористите са глобални, операциите им са транснационални. Тези факти определят и начина, по който трябва да се отвърне на удара им. Всички нации трябва да продължат да работят заедно, защото международният тероризъм не може да бъде победен нито с едностранни действия, нито с изолационизъм или национален егоизъм.

В сблъсъка на демократичния свят с международния тероризъм няма големи и малки страни. Оръжията за масово поразяване не признават граници и шенгенски визи. Утвърдените принципи и ценности не могат да бъдат защитени без Колективните усилия на общностите от държави, които ги изповядват. В политическо и морално отношение Няма голям и малък принос Или участваш, или не.

Борбата срещу международния тероризъм не може да бъде спечелена без спечелването на най-широка обществена подкрепа. Това зависи преди всичко от умението на правителствата да преведат сложната терминология на войната и мира на езика на обикновените хора, на езика на различните религии и култури. В света на глобалните комуникации справедливата кауза, изразена в ясни послания, може да има сила, по-могъща от най-мощните оръжия.

 Битката срещу тероризма може да трае и цяло поколение – нашето поколение нашия живот. Съдбата на земята не е само в ръцете на политиците, тя е в ръцете на всички нас -младите хора, които сме утрешните стопани на планетата.

И затова от нас  и нашите умения да преодоляваме конфликтие, първо малките помежду ни, а след време регионалните и световните,ще зависи дали земята ще продължава да се върти в правилната посока или някой идиот ще успее да й дръпне внезапната спирачка!

Но за спокойствие и дума не може да става.


есе на моя приятел и съученик Асен Начев