Същност на сатанизма
Сатанизмът може да бъде религиозно, полурелигиозно или философско движение. Терминът се употребява от не-сатанистите за група от хора, които боготворят висша сила, наречена „Сатана“, и вярват в превъзходството на злото над доброто. Въпреки това последователите на Църквата на Сатаната, най-известната и организирана сатанистка група, отхвърлят тази разпространена асоциация, като подчертават, че не вярват в съществуването на съществото Сатана, а използват неговото име единствено като символ на материалистични и индивидуалистични ценности. [източник: Wikipedia]
Последователите на различни форми на сатанизма признават Сатаната или като архетип, изначална сила, нещо съществуващо и/или като аспект на човешката природа. Макар и свързан със Сатана, име, традиционно асоциирано със злото и изкушението, сатанизмът е название, използвано и от някои духовни движения, следващи Пътя на лявата ръка в противовес на Пътя на дясната ръка.
Привържениците на Пътя на лявата ръка вярват в духовното обогатяване чрез самоусъвършенстване, както и че са отговорни преди всичко пред себе си. За сметка на това привържениците на Пътя на дясната ръка вярват в духовно усъвършенстване посредством коренна промяна чрез унищожаване на досегашното у личността или чрез подчинение на дадена по-висша сила. Последователите на църквата на Ла Вей в действителност не боготворят Сатана или някое друго божество, нито следват принципите на злото. Този аспект от вярванията им често е обект на неразбиране поради наличието на теистични сатанисти, които почитат Сатаната като истинно свръхестествено създание (виж по-долу: Погрешни схващания, свързани със сатанизма).
Съществуват различни Сатанистки църкви. Най-известната и призната от законите на САЩ като религиозна структура е основаната от Антон Шандор Ла Вей през 1966 г. Църква на Сатаната. Някои сатанисти не се причисляват към нито една сатанинска църква и се обявяват против всякакво обединение, основано на сатанинска философия.


Произход и история на сатанизма
Има един период, през който много думи и представи проникват у евреите от Вавилон. Това проникване на думи е известно като суперстрат.
"STN"-(שטן, Син-Тет-Нун) на древноеврейски означава "противник, поставящ препятствия", на арамейски също има "STN"שִׂטְנָא, което означава "обвинител, враг, противник". Ако се прибави само една гласна в края на שטן от "противник" се получава "ангел" на древноеврейски. Като се вземе предвид, че и халдейският е от групата на семитските езици, в халдейския има дума "STN" и тя е ненавист. Евреите заемат тази дума от халдейците.
Според небезизвестния Габриил Антуан Пажес (1854 – 1907) тази дума също означава “Ненавист” и носи белега на халдейската или вавилонската религия (халдейска религия и вавилонска религия са понятия, които в науката се възприемат като еднозначни).
Сатанизмът се появява като отказ от вавилонската религия, а по-късно еволюира до отказ от всякаква религия, което важи към днешна дата за множество сатанисти. Сатанизмът има нещо общо с гръцкото учение атеизъм, доколкото и той не признава никакви висши сили, стоящи над човека. Но има и много разлики с него.
Според халдейците, откъдето е заимствана от евреите думата "сатана", такъв "паднал ангел" изобщо никога не е имало. Думата е означавала конкретно състояние на духа - ненавист. И е свързана с учение, подобно на гръцкото атеизъм, което е отказвало да признава организираните религии, насаждани от жреците и изобщо всички висши сили и то под предлог, че са му ненавистни и с това си е навлякло неприятности. Например евреите, които тогава били поробени от халдейците, си кръстили цял ангел с името на това учение (който ангел според евреите не е падал никога и никъде и който не влиза в противоречия с Бога), за да го обозначат като носещо неприятности. А християнските богослови, доразвили тази представа, кръщавайки я с римското Луцифер=Светоносец и така префасонирали Сатаната-Луцифер просто ей така, без никакъв обоснован на Библията текст, го "изхвърлили" от Рая. В Библията няма текст, където Сатаната да е наричан Луцифер.
И действително всеки желаещ може за себе си да обори мита за Падналия зъл ангел - в християнската Библия няма описан момент как Луцифер-Сатаната, заедно с други последвали го ангели, вдига бунт срещу Бог поради своето високомерие и същия Бог го изхвърля от Рая, заедно със симпатизиращите му ангели в Ада. Според Библията Сатаната никога не е бил гонен от Рая. Пак според нея - той никога не е спирал нито за миг да бъде БОЖИЯ ЛЮБИМЕЦ, използван от Бог, за да твори нещастие. Името “Луцифер”, с което по-късно започва да бъде назоваван Сатаната, както и изхвърлянето на въпросната личност от Рая, заради опит чрез бунт да заеме мястото на Бога, са продукт на една фалшификация на превод на Библията на латински.


Според същия Габриил Антуан Пажес, фалшификацията е дело на Йероним (331 – 420), който е преводач на Библията на латински език (Вулгата). Йероним е проповядвал религиозен фанатизъм и крайна нетърпимост към всичко нехристиянско. Той, възползвайки се от факта, че Исай сравнява вавилонския цар Навуходоносор, поробителят на евреите, със Зорницата (планетата Венера, наричана Хелел – Заря от евреите и Луцифер – Светоносец от римляните) си позволил да изложи на латински началото на ст.12, гл.14 на пророчеството на Исая така: “Quomodo cecidasti de coelo, Lucifer, qui mane oriebaris” (“Как падна от небето, Луцифере, ти, който ставаше в зори”). Същото в българския превод на Библията звучи така: “Как си паднал от небето, ти, Денице, сине на зората”.

Точно този момент някои християни неуместно обявяват за изгонване на Сатаната от Рая, твърдейки: “Падането на Луцифер е отбелязано в Библията! За това говори сам Исай!”. Оригиналният текст обаче е предсказание не за изхвърления от Рая Сатана, а за вавилонския цар Навуходоносор, че Бог ще срине царството му: “… Ти ще подемеш победната песен срещу вавилонския цар и ще кажеш как изчезна мъчителят, пресече се тиранията! Господ съкруши жезъла на нечестивците, скиптъра на владетелите. Как падна от небето, Денице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите!” – този текст е доста орязан и в българския вариант на Библията. Не може да се твърди, че Исай говори за изхвърлянето на Луцифер-Сатаната от Рая. Става дума за Навуходоносор и само за него. И тъй като в Библията никъде не пише, че Луцифер-Сатаната някога се е опълчвал на Бога поради прекомерна гордост и желание да седи на трона му и е бил изхвърлен поради това в Ада, то следва да се приеме, че няма нищо такова, особено пък в Стария завет.


Основи на сатанизма
Опирайки се на факта, че "сатана" е дума с халдейски произход, означаваща "ненавист", сатанизмът рязко се отграничава от авраамическите религии в редица отношения от философски характер. Сатанизмът като философия силно набляга върху индивидуализма и върху ненавистта към авраамическите религии, поради тяхната организираност и философското им направление (това да не се бърка с ненавист към хората, които ги изповядват).

Сатанизмът в своя първоначален вид не е религия, а е философия и няма нищо общо с християнството. В него липсват и много неща, характерни за религиите въобще и най-вече липсва вярата във висши сили, стоящи над хората. Сатанизмът в началото, а и до ден днешен за някои сатанисти е индивидуалистичен мироглед. Неслучайно се говори, че всеки сатанист има собствен сатанизъм. И действително всеки сатанист си формира свое собствено разбиране за сатанизма, независимо коя форма на сатанизъм е избрал за себе си.
Съвместното съжителство на сатанизма с юдеизъм, християнство и мюсюлманство води до появата на разклонения в първоначалния вид на философската система на сатанизма - появяват се всякакви форми на сатанизъм, като например дяволопоклонничество, шейтанизъм, атеистичен сатанизъм, езически сатанизъм, сатанархия, вараксизъм, сатанизъм на Ла Вей, луциферианство.


Възгледи на сатанистите
Сходствата във възгледите на сатанистите са онова нещо, което образува единно светоусещане - сатанизъм. И тъй като тези форми на сатанизъм, които бяха изброени по-горе, не съществуват в някакво непреодолимо противоречие помежду си и схващат критиката като градивна и полезна за себе си (това важи най-вече за вараксизма и за атеистичния сатанизъм), то може да се говори относително общо за сатанизма.
Общо за много сатанисти е следното:
1. Признава се за недостойно преклонението пред висши сили и изобщо признаването на съществуването на каквито и да било висши сили. На почит са атеизмът и науката.
2. Не се използват понятия като "добро" и "зло", тъй като това са едни субективни и доста емоционално украсени понятия, които не могат да опишат правилно света.
3. Приема се масово, че в сатанизма няма правила и няма догми, задължителни за спазване. Това произтича от факта, че сатанизмът е индивидуалистически мироглед.
4. Във връзка с взаимоотношенията с хората - прието е отношение на принципа "каквото повикало, такова се обадило".
5. Безпричинно не се дава прошка и не се получава прошка.
6. Приета е идеята, че сатанистите не следва да се организират по никакъв начин (било в църкви или подобно), тъй като това е мироглед на Личността.
7. Сатанистите не приемат масовите религии, масовата култура и тълпите във всичките им измерения. Затова и те не се стремят да бъдат мнозинство в света.
8. Сатанинският мироглед не включва в себе си стремеж към някаква точно определена велика цел, която да даде конкретен начин на живот. Поради това всеки сатанист сам си определя своите цели и начините, по които ще ги постигне.
9. Сатанизмът е път на неограничавано от нищо себеразвитие.


Имидж на сатанистите
Повечето сатанисти имат склонност към мрачния имидж, което идва от възгледа, че не живеят в свят, преливащ от любов и справедливост. Други, знаейки, че всичко си има край, включително и живота, възприемат мрачния имидж като подготовка за края. Също така и от чисто символистична гледна точка всичко неизвестно се крие някъде там в тъмното и мрака. В сатанизма има силно подчертан стремеж да се разкрива неизвестното, да се търсят някакви истини. Все пак трябва да се има предвид и че не всички сатанисти имат склонност към поддържане на мрачен имидж. Повечето всъщност си остават напълно неразпознаваеми сред тълпата и изглеждат като съвсем обичайни хора (каквито и са), освен ако не посетим някоя от специалните им тематични сатанистки сбирки.


Погрешни схващания за сатанизма
1.  Сатанизмът е вид религия и произхожда от християнството.
Сатанизмът не е религия и няма нищо общо с християнството. В него липсват и много неща, характерни за религиите въобще и най-вече липсва вярата във висши сили, стоящи над хората. Сатанистите не се кланят на Сатаната. Поради това и в сатанистката доктрина не се включват разни истории, свързани със Сатаната и християнския Бог в религиозен смисъл.
Сатанизмът е индивидуалистичен мироглед. Не случайно се говори, че всеки сатанист има собствен сатанизъм. И действително всеки сатанист си формира свое собствено разбиране за сатанизма. Сходствата във възгледите на сатанистите са онова нещо, образуващо единно светоусещане - сатанизъм. 
2. Всички сатанисти се кланят на Сатаната. 
Правилно е такива да бъдат наричани дяволопоклонници, макар че те себе си наричат сатанисти. Сатанизмът и дяволопоклонничеството са две различни неща. Дяволопоклонничеството е обърнато християнство и съществува заради християнството, докато сатанизмът предхожда християнството като създаване и няма нищо общо с него.
3. Въпреки че твърдят, че Сатаната не съществува в качеството му на паднал ангел, сатанистите продължават да употребяват неговото име - значи всъщност му се кланят.
Думата "сатана" е халдейска по своя произход и означава "ненавист", а не някакъв паднал ангел. С нея е назован мирогледът - сатанизъм, който е по-скоро близък до атеизма, отколкото до християнството. Сатанистите не употребяват името на никакъв паднал ангел. 


4. В такъв случай сатанистите са си просто атеисти.
Атеизъм е гръцко учение. Пише се Αθεος (атеос) и означава в буквален превод от гръцки именно "безбожен" (а-, без; + Θεός, теос- бог) или αΘεϊσμός в превод като "без вяра в който и да е бог". 
Това не е етикет, който може да бъде лепен произволно на всичко и на всеки. Този, който никога не е чувал за бог и за висши сили не може да бъде наречен атеист, защото като бъде накаран да разкаже доктрината на атеизма, той няма да може да го направи. Тогава той не е никакъв атеист. 
Накратко, атеизмът има добре структурирани теории не само по въпроса за това, че липсват висши сили и свръхестествени явления, но и по въпросите на етиката, морала, разума, свободата и т.н., които теории са едни за атеистите и други за сатанистите. 
Сатанистите не се наричат атеисти, защото имат малко общо с атеизма и много разлики с него. Общото между сатанизма и атеизма се заключава в това, че и двете не признават съществуването на никакви богове, на никакви висши сили над човека. Оттук нататък почват разликите.

Към днешна дата сатанизмът е доктрина, която може да включва в себе си части от всяка позната на човечеството наука и да ги пречупва в определена житейска философия, която не е нещо дадено наготово, а е нещо, което изисква най-активно да се използва интелектът на сглобяващия. Атеизмът не се вълнува например от биологическите характеристики на сетивната система на човека, а сатанизмът може да включва и това, стига даденият сатанист да пожелае да включи такава информация в своя мироглед. Основното в сатанизма е, че човек трябва да мисли самостоятелно (това в атеизма не е задължително да присъства). 


5. Във вестниците пише за множество случаи на убийства и престъпления, извършени от сатанисти. Голяма част от сатанистите са престъпници или хора с престъпни наклонности. 
По дефиниция, подобни хора не са и не може да бъдат част от сатанизма. Идеята, че сатанистите са самото зло е насаждана от медиите и от църквата, доколкото и двете печелят пари и влияние от това. Невинаги в такива истории има истина. Ако човек не е способен да помисли самостоятелно, а се хваща на всяка история и приема за чиста монета всичко, което му се пробутва - това не е признак на самостоятелно мислене.

Разбира се не може да се отрече, че светът е пълен с психопати. Някои от тях дори наричат себе си сатанисти. Но това никак не променя факта, че става въпрос именно за психопати. Както и сред християните, както и сред мюсюлманите и т.н. има крадци, убийци, фанатици, секти, така има такива и сред сатанистите. Но сатанизмът не е виновен за това, че има такива хора, както и християнството не е виновно примерно за съществуването на християнските секти, които проповядват насилие и убийства. То е все едно да се твърди, че истинският Наполеон е виновен за това, че в лудниците е пълно с Наполеоновци. 
6. Сатанистите умишлено избягват да излагат ясно и видно за всички своите убеждения, че да се знае повече за тях. 
За разлика от повечето религии, които активно се опитват да вербуват последователи за своята кауза, сатанизмът не се стреми да бъде масово убеждение за никого. Оттам и рядко се случва сатанисти да разкриват мирогледа си, предпочитайки той да си остане тяхно лично достояние.
7. Сатанистите имат натрапчива склонност към мрачния имидж.
Всъщност предпочитанията към външността са нещо, което е индивидуално за всеки. Например осъзнаването на факта, че не живеем в свят, преливащ от любов и справедливост, може и да оказва своето влияние върху някои сатанисти и те изразяват това, докарвайки си мрачен имидж. Други, знаейки, че всичко си има край, включително и живота, възприемат мрачния имидж като подготовка за края.

Също така и от чисто символистична гледна точка, сред някои от тях битува схващането, че всичко неизвестно се крие някъде там в тъмното и в мрака. В сатанизма има силно подчертан стремеж да се разкрива неизвестното, да се търсят някакви истини и външният вид може да е символично изражение на този стремеж.

Трябва да се има обаче предвид и че не всички сатанисти имат склонност към поддържане на мрачен имидж. 
8. Сатанистите са заложили доктрината на злото в ценностната си система. 
Всъщност сатанистите не използват понятия като "добро" и "зло", тъй като това са субективни и доста емоционално натоварени понятия, които не могат да опишат правилно света. 


9. Християните си имат библия, мюсюлманите - коран... Сатанистите си имат своята свещена книга - Сатанинската Библия на Ла Вей. 
Сатанистите си нямат свещена книга и не е редно да имат. В сатанизма не е прието да се следва който и да било човек и да се спазват каквито и да било канони или правила. Няма инструкции в готов вид, които да се следват. Само така може да се подсигури най-важното за един сатанист, а именно - неприкосновеността на личния му избор. Що се отнася до книгата на Ла Вей, тя е сборник с негови есета по различни житейски и философски теми и никой не е длъжен да й се кланя и да следва заръките й като закон.
10. Ако се докаже, че има бог, сатанистите ще бъдат в много неудобно положение. 
Първо, много е вероятно никога да не се открие начин да се докаже, че има бог. Но ако все пак се докаже такова нещо - всеки сатанист ще си реши сам за себе си как ще постъпи.
11. Сатанистите задължително се занимават с черна магия. 
Сатанистите не се занимават задължително с магия. Това е въпрос на личен избор. А сатанистката магия е едно друго явление, което е твърде малко разбрано и твърде много натоварено с умишлени лъжи и като цяло се възприема от позицията на невежия предразсъдък. Достатъчно е да се спомене понятието и хората веднага смятат, че са си изградили представа за целите и методите на тези практики. Но това е една друга тема.


9-те сатанински гряха според ЛаВей
1. Тъпота 2. Превзетост 3. Солипсизъм 4. Самозаблуда 5. Стадно чувство 6. Безперспективност 7. Забрава на минали общоприетости 8. Противопоказна гордост 9. Липса на естетика

11-те сатанински правила на Земята според ЛаВей
1. Не давай мнение или съвет, освен ако не ти ги искат. 2. Не занимавай околните хора с проблемите си, освен ако те не искат да ги чуят. 3. Когато си в чужд дом, или показвай уважение към домакина, или въобще не ходи там. 4. Ако гост в дома ти те разстрои, отнеси се с него жестоко и безмилостно. 5. Не прави сексуални опити, освен ако не си получил сигнал за това. 6. Не вземай това, което не ти принадлежи, освен ако не е бреме за друг човек и той моли да бъде облекчен. 7. Признай силата на магията, ако ти е помогнала да постигнеш желанията си. Ако отречеш силата на магията, след като ти е донесла успех, ще загубиш всичко, което си получил. 8. Не се оплаквай за нещо, на което няма нужда да се подлагаш. 9. Нe наранявай деца по никакъв начин. 10. Не убивай животни, освен ако не са те нападнали, или за храна. 11. Когато вървиш сред хора, не закачай никого. Ако някой започне да те безпокои, го помоли да престане. Ако не спре, унищожи го.


...И не, противно на очакваното заключение, което сигурен съм мнозина ще побързат да направят, авторът на този постинг не се самоопределя като сатанист, а като агностик. Макар и след кратко използване на мозъка си да открива доста сходства между принципите на Просвещението и хуманизма, които сам изповядва, и описаните дотук основни положения в сатанистката философия.

Що се отнася до сляпата и непоклатима вяра на някои в съществуването на един или друг небесен шеф (включително и на рогат и опашат такъв) - всеки е в правото си да вярва каквото си иска. Стига да не го налага на другите и да не се опитва да им управлява живота.


- - - - - ЗАБЕЛЕЖКА - - - - -
И накрая един полезен съвет за всевъзможните тролове, хейтъри, фотьойлни бойци или просто обичайни простаци: изобщо не се напъвайте! Всякакви коментари, съдържащи нецензурен език, псувни, лични нападки, обидни квалификации и умишлени опити за отклоняване на темата, ще бъдат моментално трити без предупреждение, а имената на съответните простаци и тролове ще бъдат изваждани на показ в секцията с коментарите.
Можете да се чувствате предупредени! На който това не му отърва е свободен да бяга да реве в собствения си блог, където да получи дружеска утеха и потупване по рамото от обичайните си клакьори, почесване по егото или каквато друга форма на душевна мастурбация го устройва.
В крайна сметка, чистотата е здраве.

Изтрит коментар на изключително наглия трол milady - за нецензурни и обидни епитети, отправени към... не е ясно кого. (Впрочем наблюдава се странна деволюция на блогоучастието на въпросния трол - от хвалебствени коментари в по-горе линкнатия постинг за Агностицизма, до открито заливане на секцията с коментари със смърдяща ушна кал - номер, който разбира се при никакви обстоятелства не би могъл да мине тук).