Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2016 15:59 - До покрива на Балканите - част 3/4 (вр. Мусала - х.Мусала)
Автор: asthfghl Категория: Туризъм   
Прочетен: 3969 Коментари: 3 Гласове:
25

Последна промяна: 02.09.2016 11:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
След петчасово следване на стръмни каменисти пътеки и брулени от ветровете била, нашата дружинка най-сетне разтоварва дисагите върху облата площадка на самия връх. Височината е 2925 м, а ние сме на покрива на България и Балканите.

image

Пирамидките от струпани камънаци, които някои планинари наричат "чучки", са осеяли западния склон на върха и може би навяват асоциации за Мачу Пикчу. На мен пък ми приличат на малки гномчета, застинали в съзерцание на безкрайните простори, които се ширят във всички посоки.

image

image

На Мусала е изградена метеорологическа станция, обсерватория, както и подслон, където уморените катерачи могат да се подкрепят с чай с ром и да си купят някой и друг сувенир. Преваля пладне, а в този петъчен ден народът се тълпи на върха. Младежи, семейства с деца, пенсионери, та дори и кучета. Тук е и полската група, която през цялото време ни задаваше толкова добро темпо. След малко ще се наложи да се разделим с тях, защото те ще се върнат по обратния път към Грънчар, докато на нас предстои спускане по северния склон в посока Боровец.

image

image

Връх Малка Мусала, отделен от същинската Мусала чрез Трионите, заедно с Алеко, ограждат от юг и изток Мусаленския циркус с едноименните ледникови езера. Малка Мусала е достъпна само за най-опитните алпинисти и достигането му изисква специална катераческа екипировка. На горния праг на циркуса синее пирамидата на новия заслон Еверест.

image

image

Маричините езера блещукат в далечината като две изумрудени сълзи. Оттук до Егейско море, най-пълноводната българска река ще измине 480 км, като някъде по средата ще прекоси и родния ми град.

image

Естествено, който не се е снимал до маркера на връх Мусала, все едно не е бил там. :-)

image

Някога откъм западната страна на върха е работел лифт, който е свързвал Мусала с дълбокия каньон на Бели Искър. Сега от съоръжението не е останало почти нищо, освен ръждясали стълбове, но мога да си представя какво умопомрачаващо изживяване е било спускането в тази бездна.

image

Панорамните гледки от покрива на Балканите карат пътника да ахне. Не ни се иска да напускаме това магическо място - толкова близко до небето и същевременно отдалечено от суетата на човешката цивилизация.

image

image

image

След около час размотаване из върха и правене на снимки от всевъзможни ъгли, идва време да се разделим с балканския първенец и да се отправим по стъпките на тълпите туристи - надолу и все по-надолу по почти отвесната пътека към хижа Мусала.

image

image

В далечината на север се виждат поредицата Мусаленски езера, а още по-нататък - ски-пистите Маркуджиците и връх Ястребец, който е и крайната точка на нашия преход.

image

Трионите са още по-страховити и непристъпни, гледани отдолу.

image

След половинчасово спускане, което натоварва коленете до краен предел, се дотътряме до новия заслон Еверест - важна спирка по пътя на всеки катерач. Тук през зимата бедстващите алпинисти могат да пренощуват в специално отредената за целта стаичка. Леглата не са много и мястото е тясно, но пък домакинът е гостоприемен и винаги има на разположение горещ чай и нещо за хапване.

image

image

image

Каменната постройка на стария заслон Ледено езеро е порутена и сега се използва за тоалетна. Макар и да е електрифициран, заслон Еверест не разполага с течаща вода - затова пък на петдесетина метра има чешма, а и банята (разбирайте: езерото) е само на няколко крачки.

image

Вземаме петминутна почивка, колкото да хапнем на крак нещо сладко, че ще ни трябва още много енергия за пътя надолу. Без много да се помайваме, скоро напускаме първото от Мусаленските езера и продължаваме спускането.

image

След десетина минути се натъкваме на един осемдесетгодишен дядо, който се оказва руснак - за него сме слушали вече доста от околните планинари. Дядката е извънредно бодър и се задява с всички минувачи, докато си седи на един голям камък, потропва с тояжка и ръфа от сандвича си с неколцината си оцелели зъба. "Вие на колко сте, деца? На двайсет? Е, аз съм на четири по толкова и смятам да си поживея още два пъти по двайсет, пък после ще видим!" Превивайки се от смях си вземаме "досвидания" с най-възрастния планинар и си пожелаваме да имаме неговия оптимизъм, когато достигнем годините му.

image

Пътят от заслона Еверест до голямата хижа Мусала е около час, а гледките наоколо се сменят от панорамни до затворени - поредицата от циркуси е оградена от почти отвесни зъбери, по които могат да се видят морени, каменни срутища, а тук-там и по някоя и друга мръсна снежна преспа. Езерата също следват на всеки няколкостотин метра, обрасли с клек и хвойна и набраздени от пасажите дребни рибки.

image

image

image

image

Пътеката минава точно под скалите при връх Алеко, като ги заобикаля от изток.

image

image

Поредният бърз поглед назад напомня за главоломните висоти, по които които доскоро сме пъплели като мравки.

image

Хижа Мусала се намира на последния циркусен праг, край северния бряг на най-голямото от Мусаленските езера. Сградата, която към момента се използва, е двуетажна дървена постройка с капацитет 45 места с външни санитарни възли.

image

image

image

Хижата е електрифицирана, не е водоснабдена, а отоплението е с печки - електрически и на твърдо гориво.

image

image

До новата сграда се намира голямата постройка на старата хижа, която в момента е затворена.

image

В езерото плуват пасажи от малки планински рибки, а чувам, че в притоците му има и пъстърва.

image

image

Дотук бе трудната част. Спускането се оказа също толкова натоварващо, колкото и дългото двудневно катерене. Мога само да гадая колко усилия изисква изкачването по тази толкова стръмна пътека. На нас обаче ни предстои по-полегатият последен етап до Ястребец. Но за него ще разкажа в последната, четвърта част.

Следва: Част IV (Ястребец-Боровец)

[МОИТЕ ПЪТЕШЕСТВИЯ]


Тагове:   туризъм,


Гласувай:
25



1. megafon - Страхотно изживяване
01.09.2016 16:03
Дай Боже на всеки му.
цитирай
2. nadzambunata - Ехооооо, чудесно! Благодаря за пътеписчето и снимките!
01.09.2016 21:40
Срам ме е, ча не познавам наш'те си планини, но съм от равнината в България. Живея в Австрия и тук се научих на планинарство. Нагодина планирам този маршрут, за който си писал. Опасявам се обаче от скапани хижи. Нямам нужда от лукс, ама хигиената и тоалетната са важни работи. Няма ли го вече БТС-то?
Другата седмица ще изкачваме до Adamekhuette на глетчерите.
Привет!
цитирай
3. asthfghl - 2.
02.09.2016 00:00
БТС-то си е там още, или поне проформа.

Приятно изкачване!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: asthfghl
Категория: Технологии
Прочетен: 4281218
Постинги: 1683
Коментари: 3144
Гласове: 11390
Архив