Постинг
01.09.2016 15:59 -
До покрива на Балканите - част 3/4 (вр. Мусала - х.Мусала)
Автор: asthfghl
Категория: Туризъм
Прочетен: 3969 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 02.09.2016 11:05
Прочетен: 3969 Коментари: 3 Гласове:
25
Последна промяна: 02.09.2016 11:05
След петчасово следване на стръмни каменисти пътеки и брулени от ветровете била, нашата дружинка най-сетне разтоварва дисагите върху облата площадка на самия връх. Височината е 2925 м, а ние сме на покрива на България и Балканите.
Пирамидките от струпани камънаци, които някои планинари наричат "чучки", са осеяли западния склон на върха и може би навяват асоциации за Мачу Пикчу. На мен пък ми приличат на малки гномчета, застинали в съзерцание на безкрайните простори, които се ширят във всички посоки.
На Мусала е изградена метеорологическа станция, обсерватория, както и подслон, където уморените катерачи могат да се подкрепят с чай с ром и да си купят някой и друг сувенир. Преваля пладне, а в този петъчен ден народът се тълпи на върха. Младежи, семейства с деца, пенсионери, та дори и кучета. Тук е и полската група, която през цялото време ни задаваше толкова добро темпо. След малко ще се наложи да се разделим с тях, защото те ще се върнат по обратния път към Грънчар, докато на нас предстои спускане по северния склон в посока Боровец.
Връх Малка Мусала, отделен от същинската Мусала чрез Трионите, заедно с Алеко, ограждат от юг и изток Мусаленския циркус с едноименните ледникови езера. Малка Мусала е достъпна само за най-опитните алпинисти и достигането му изисква специална катераческа екипировка. На горния праг на циркуса синее пирамидата на новия заслон Еверест.
Маричините езера блещукат в далечината като две изумрудени сълзи. Оттук до Егейско море, най-пълноводната българска река ще измине 480 км, като някъде по средата ще прекоси и родния ми град.
Естествено, който не се е снимал до маркера на връх Мусала, все едно не е бил там. :-)
Някога откъм западната страна на върха е работел лифт, който е свързвал Мусала с дълбокия каньон на Бели Искър. Сега от съоръжението не е останало почти нищо, освен ръждясали стълбове, но мога да си представя какво умопомрачаващо изживяване е било спускането в тази бездна.
Панорамните гледки от покрива на Балканите карат пътника да ахне. Не ни се иска да напускаме това магическо място - толкова близко до небето и същевременно отдалечено от суетата на човешката цивилизация.
След около час размотаване из върха и правене на снимки от всевъзможни ъгли, идва време да се разделим с балканския първенец и да се отправим по стъпките на тълпите туристи - надолу и все по-надолу по почти отвесната пътека към хижа Мусала.
В далечината на север се виждат поредицата Мусаленски езера, а още по-нататък - ски-пистите Маркуджиците и връх Ястребец, който е и крайната точка на нашия преход.
Трионите са още по-страховити и непристъпни, гледани отдолу.
След половинчасово спускане, което натоварва коленете до краен предел, се дотътряме до новия заслон Еверест - важна спирка по пътя на всеки катерач. Тук през зимата бедстващите алпинисти могат да пренощуват в специално отредената за целта стаичка. Леглата не са много и мястото е тясно, но пък домакинът е гостоприемен и винаги има на разположение горещ чай и нещо за хапване.
Каменната постройка на стария заслон Ледено езеро е порутена и сега се използва за тоалетна. Макар и да е електрифициран, заслон Еверест не разполага с течаща вода - затова пък на петдесетина метра има чешма, а и банята (разбирайте: езерото) е само на няколко крачки.
Вземаме петминутна почивка, колкото да хапнем на крак нещо сладко, че ще ни трябва още много енергия за пътя надолу. Без много да се помайваме, скоро напускаме първото от Мусаленските езера и продължаваме спускането.
След десетина минути се натъкваме на един осемдесетгодишен дядо, който се оказва руснак - за него сме слушали вече доста от околните планинари. Дядката е извънредно бодър и се задява с всички минувачи, докато си седи на един голям камък, потропва с тояжка и ръфа от сандвича си с неколцината си оцелели зъба. "Вие на колко сте, деца? На двайсет? Е, аз съм на четири по толкова и смятам да си поживея още два пъти по двайсет, пък после ще видим!" Превивайки се от смях си вземаме "досвидания" с най-възрастния планинар и си пожелаваме да имаме неговия оптимизъм, когато достигнем годините му.
Пътят от заслона Еверест до голямата хижа Мусала е около час, а гледките наоколо се сменят от панорамни до затворени - поредицата от циркуси е оградена от почти отвесни зъбери, по които могат да се видят морени, каменни срутища, а тук-там и по някоя и друга мръсна снежна преспа. Езерата също следват на всеки няколкостотин метра, обрасли с клек и хвойна и набраздени от пасажите дребни рибки.
Пътеката минава точно под скалите при връх Алеко, като ги заобикаля от изток.
Поредният бърз поглед назад напомня за главоломните висоти, по които които доскоро сме пъплели като мравки.
Хижа Мусала се намира на последния циркусен праг, край северния бряг на най-голямото от Мусаленските езера. Сградата, която към момента се използва, е двуетажна дървена постройка с капацитет 45 места с външни санитарни възли.
Хижата е електрифицирана, не е водоснабдена, а отоплението е с печки - електрически и на твърдо гориво.
До новата сграда се намира голямата постройка на старата хижа, която в момента е затворена.
В езерото плуват пасажи от малки планински рибки, а чувам, че в притоците му има и пъстърва.
Дотук бе трудната част. Спускането се оказа също толкова натоварващо, колкото и дългото двудневно катерене. Мога само да гадая колко усилия изисква изкачването по тази толкова стръмна пътека. На нас обаче ни предстои по-полегатият последен етап до Ястребец. Но за него ще разкажа в последната, четвърта част.
Следва: Част IV (Ястребец-Боровец)
[МОИТЕ ПЪТЕШЕСТВИЯ]
Пирамидките от струпани камънаци, които някои планинари наричат "чучки", са осеяли западния склон на върха и може би навяват асоциации за Мачу Пикчу. На мен пък ми приличат на малки гномчета, застинали в съзерцание на безкрайните простори, които се ширят във всички посоки.
На Мусала е изградена метеорологическа станция, обсерватория, както и подслон, където уморените катерачи могат да се подкрепят с чай с ром и да си купят някой и друг сувенир. Преваля пладне, а в този петъчен ден народът се тълпи на върха. Младежи, семейства с деца, пенсионери, та дори и кучета. Тук е и полската група, която през цялото време ни задаваше толкова добро темпо. След малко ще се наложи да се разделим с тях, защото те ще се върнат по обратния път към Грънчар, докато на нас предстои спускане по северния склон в посока Боровец.
Връх Малка Мусала, отделен от същинската Мусала чрез Трионите, заедно с Алеко, ограждат от юг и изток Мусаленския циркус с едноименните ледникови езера. Малка Мусала е достъпна само за най-опитните алпинисти и достигането му изисква специална катераческа екипировка. На горния праг на циркуса синее пирамидата на новия заслон Еверест.
Маричините езера блещукат в далечината като две изумрудени сълзи. Оттук до Егейско море, най-пълноводната българска река ще измине 480 км, като някъде по средата ще прекоси и родния ми град.
Естествено, който не се е снимал до маркера на връх Мусала, все едно не е бил там. :-)
Някога откъм западната страна на върха е работел лифт, който е свързвал Мусала с дълбокия каньон на Бели Искър. Сега от съоръжението не е останало почти нищо, освен ръждясали стълбове, но мога да си представя какво умопомрачаващо изживяване е било спускането в тази бездна.
Панорамните гледки от покрива на Балканите карат пътника да ахне. Не ни се иска да напускаме това магическо място - толкова близко до небето и същевременно отдалечено от суетата на човешката цивилизация.
След около час размотаване из върха и правене на снимки от всевъзможни ъгли, идва време да се разделим с балканския първенец и да се отправим по стъпките на тълпите туристи - надолу и все по-надолу по почти отвесната пътека към хижа Мусала.
В далечината на север се виждат поредицата Мусаленски езера, а още по-нататък - ски-пистите Маркуджиците и връх Ястребец, който е и крайната точка на нашия преход.
Трионите са още по-страховити и непристъпни, гледани отдолу.
След половинчасово спускане, което натоварва коленете до краен предел, се дотътряме до новия заслон Еверест - важна спирка по пътя на всеки катерач. Тук през зимата бедстващите алпинисти могат да пренощуват в специално отредената за целта стаичка. Леглата не са много и мястото е тясно, но пък домакинът е гостоприемен и винаги има на разположение горещ чай и нещо за хапване.
Каменната постройка на стария заслон Ледено езеро е порутена и сега се използва за тоалетна. Макар и да е електрифициран, заслон Еверест не разполага с течаща вода - затова пък на петдесетина метра има чешма, а и банята (разбирайте: езерото) е само на няколко крачки.
Вземаме петминутна почивка, колкото да хапнем на крак нещо сладко, че ще ни трябва още много енергия за пътя надолу. Без много да се помайваме, скоро напускаме първото от Мусаленските езера и продължаваме спускането.
След десетина минути се натъкваме на един осемдесетгодишен дядо, който се оказва руснак - за него сме слушали вече доста от околните планинари. Дядката е извънредно бодър и се задява с всички минувачи, докато си седи на един голям камък, потропва с тояжка и ръфа от сандвича си с неколцината си оцелели зъба. "Вие на колко сте, деца? На двайсет? Е, аз съм на четири по толкова и смятам да си поживея още два пъти по двайсет, пък после ще видим!" Превивайки се от смях си вземаме "досвидания" с най-възрастния планинар и си пожелаваме да имаме неговия оптимизъм, когато достигнем годините му.
Пътят от заслона Еверест до голямата хижа Мусала е около час, а гледките наоколо се сменят от панорамни до затворени - поредицата от циркуси е оградена от почти отвесни зъбери, по които могат да се видят морени, каменни срутища, а тук-там и по някоя и друга мръсна снежна преспа. Езерата също следват на всеки няколкостотин метра, обрасли с клек и хвойна и набраздени от пасажите дребни рибки.
Пътеката минава точно под скалите при връх Алеко, като ги заобикаля от изток.
Поредният бърз поглед назад напомня за главоломните висоти, по които които доскоро сме пъплели като мравки.
Хижа Мусала се намира на последния циркусен праг, край северния бряг на най-голямото от Мусаленските езера. Сградата, която към момента се използва, е двуетажна дървена постройка с капацитет 45 места с външни санитарни възли.
Хижата е електрифицирана, не е водоснабдена, а отоплението е с печки - електрически и на твърдо гориво.
До новата сграда се намира голямата постройка на старата хижа, която в момента е затворена.
В езерото плуват пасажи от малки планински рибки, а чувам, че в притоците му има и пъстърва.
Дотук бе трудната част. Спускането се оказа също толкова натоварващо, колкото и дългото двудневно катерене. Мога само да гадая колко усилия изисква изкачването по тази толкова стръмна пътека. На нас обаче ни предстои по-полегатият последен етап до Ястребец. Но за него ще разкажа в последната, четвърта част.
Следва: Част IV (Ястребец-Боровец)
[МОИТЕ ПЪТЕШЕСТВИЯ]
Следващ постинг
Предишен постинг
Дай Боже на всеки му.
цитирайСрам ме е, ча не познавам наш'те си планини, но съм от равнината в България. Живея в Австрия и тук се научих на планинарство. Нагодина планирам този маршрут, за който си писал. Опасявам се обаче от скапани хижи. Нямам нужда от лукс, ама хигиената и тоалетната са важни работи. Няма ли го вече БТС-то?
Другата седмица ще изкачваме до Adamekhuette на глетчерите.
Привет!
цитирайДругата седмица ще изкачваме до Adamekhuette на глетчерите.
Привет!
БТС-то си е там още, или поне проформа.
Приятно изкачване!
цитирайПриятно изкачване!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11390
Блогрол
1. Asthfghl @ DreamWidth
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация