Защо ни беше този звънец, 
         Аварийна тревога .
         Вахта, която беше усилна,
         по целият подводен път.

         Защо е това хубаво настроение ,
         преминахме целият поход ,
         и после без съжаление ,
         споменаваме цялата година.

         Пред подводният народ ,  
         запълващ целият стаж .
         В две щеренги в долу на прохода ,
         се провежда инструктаж.

         С какво ли не сме управлявали .
         На приборите лудите очи .
         Трябва винаги да знаете, 
         че в отсека е около вас.

         И в тези 4 часа. 
         Така че всеки от вас.
         Знае във всяка част от вахтата,
         всичко на нюх ,слух и очи.

         И в светлина и в мирис. 
         Животът не ни излъга. 
         Нюх беше като в куче ,
         а в очите, като във орел.

         За да знаем обичайно.
         В трюма свой, в отсека свой .
         Щумът идващ обичайно ,
         знай на чистота и Вой.

        Сменен вахтен началник, 
         счита очите  на всеки, 
         говори, давай механик,
         инструктирай и успех.
 
         Така че всички хора ,
          вахтата бдително да носят. 
          Вси команди те да изпълняват ,
          и никого да не подвеждат.

         Казва механикът строго.
         Плаване-всички напред.
         Така ,че пътят да е лек .
          Главното подводникът да бди!