Любимая Моя ,святая ,
       Темньi в пределах наших вечера-
        Закатнъi луч ,на мой привал слетая,
        Не запалил костра.

       В такую темен псьi и совьi молкнут,
       И люд и скот ,пронизьйвает страх.
       Чьи там венки от рос вечерних мокнут
       И написи линяют на венках?

      Они линяют от дождей и зноя,
      От накипи уже последних слез.
      Здес чувство похороненно земное, 
      Здес ни осот,ни колос не пророс.

     Здес толко темен -вязка,густая,
     Отсюда нет обратного пути.
     Любимая моя ,святая,
     Прости ,Прости ,Прости .....!!!
---------------------------------------------------------------------
      Любима моя ,свята.
      Тъмнина  в пределите на нашите вечери-
       Залезен лъч, на моят предел излитащ,
       не е запалил огъня.

      В такава тъмница псетата и совите мълчат,
      И хора и животни ги пронизва страх.
      Чии клонки от роса вечерна мъкнат,
      и надписите линеят на клонките?

     Те линеят от дъжда и зноят,
     От накипялите вече последни сълзи.
     Тук е погребано чувството земно,
     Тук ни овес, ни жито ще прорасте.
    
      Тук е толкова тъмно -мъгла тъмна,
      От тук няма обратен път.
      Любима ,Моя, Свята,
      Прости ми, Прости ми ,Прости .... !!!