Гледам в изгревът на слънцето,
                ти вървеше леко и ефирно по тревата,
                стъпваше със стъпки по росата ,

                Замръква бавно вечерта и нежно спуска се нощтта.
                Стоиме ний с теб , сами в таз гора и гледаме за падаща звезда.
                 Държим се за ръце ,като деца ,целуваме се пак уста в уста .

           Той вървеше между дърветата на вековната гора ,
       като  стъпваше тежко по нападалите листа. Стъпките му 
       бяха бавни ,но уверени. Беше леко ранен .Бавно достигна до езерото- 

          Той бавно вървеше по широката алея ,оградена от вековни дървета, а по между тях имаше храсти и англииски райграс, която водеше към имението .Стъпваше бавно и тежко ,с походка на благородник. Вървеше напред. Отиваше в имението ,...

           Искам да съм морски капитан.
           Да плувам смело във водите на твоите чувства,
           и да хвърлям котва на кея на Любонта ти ,

           Иска ми се пак да пиша ,и вече има за какво,
           ходи бавно и изписва думи,букви, моето перо.
           В Синйото небе лъчисто ,свети дневна светлина,

           Искам да съм с теб .
           Да ходя с теб по планинските пътеки,
           да стъпвам по облите камъни на планинският 

          Гледам пълната луна,
          виждам твоят лик във мрака,
          а до мен са моите цветя,

            Кажи ми ти какво направи ,
            какво направи с моето сърце,
            след като го взе и го постави,

          Любов невероятна ,любов неотразима,
          и истинска и сладка ,не кратка ,но щастлива,
          къде да те намеря, тъкмо това се питах,

          Обичам те безкрайно и безмълвно ,
           мое ангелско създание ,озарение на умът ми ,
           и копнение на моята душа,

                 Обичам те напук на всичко земно,
                  обичам те и аз не съм виновен за това,
                  На силни чувства ний сме пленници.